Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Следващата задача за този ден беше да се уреди бъдещето на нашия крал. Дотогава Мордред живееше в къщата на Оуейн и сега имаше нужда от нов дом. Бедуйн предложи дома на един човек на име Набур, който беше главен магистрат в Дурновария. Друг съветник веднага се възпротиви, тъй като Набур бил християнин.
Артър удари по масата, за да предотврати по-нататъшните спорове и попита:
— Тук ли е Набур?
Един висок мъж се изправи в дъното на стаята.
— Аз съм Набур. — Той беше гладко обръснат и облечен с римска тога. — Набур син на Луид — представи се мъжът официално. Беше млад човек с тясно мрачно лице и оплешивяваща коса, голото теме му придаваше вид на епископ или друид.
— Имаш ли деца, Набур — попита Артър.
— Три живи, господарю. Две момчета и едно момиче. На възраст момичето е колкото нашия господар Мордред.
— А има ли друид или менестрел в Дурновария?
Набур кимна.
— Менестрелът Дерела, господарю.
Артър поговори тихо с Бедуйн, той кимна и Артър се усмихна на Набур.
— Би ли приел да се грижиш за краля?
— С радост, господарю.
— Можеш да го учиш на твоята религия, Набур сине на Луид, но само когато присъства Дерела, а когато момчето стане на пет години Дерела трябва да стане негов настойник. Ти ще получиш половината от периодично отпусканата за краля сума и ще бъдеш длъжен да поддържаш двадесет души охрана, които трябва денонощно да бдят над нашия господар Мордред. Цената за живота на краля включва твоята душа и душите на всички в твоето семейство. Съгласен ли си?
Набур пребледня, когато разбра, че ако Мордред бъде убит, не само той, но и жена му, и децата му щяха да умрат. Все пак християнинът мълчаливо прие предложението. И нищо чудно. Като настойник на краля Набур щеше да стане един от най-властните хора в Думнония.
— Съгласен съм, господарю — каза той.
Последната работа на съвета беше да реши съдбата на Ледуис, съпругата на Гундлеус, която Оуейн бе превърнал в своя робиня. След като бе доведена в стаята, тя застана пред Артър и го погледна предизвикателно.
— Утре отивам на север в Кориниум, където е затворен Гундлеус. Искате ли да дойдете?
— Значи не сте свършили с униженията? — попита Ледуис. При цялата си бруталност Оуейн не беше успял да прекърши духа й.
Артър смръщи вежди, когато чу враждебния й глас.
— Така можете да бъдете със своя съпруг, лейди — каза той меко. — Той не е обикновен затворник, живее в къща като тази, разбира се, под стража. Но вие можете да живеете с него в уединение и мир, ако искате.
Очите на Ледуис се изпълниха със сълзи.
— Той може и да на ме иска вече. Аз бях омърсена.
Артър сви рамене.
— Не мога да говоря от името на Гундлеус, просто искам да чуя вашето решение. Ако предпочитате да останете тук, може да останете. Смъртта на Оуейн означава, че вие сте свободна.
Тя изглеждаше изумена от щедростта на Артър, но успя да кимне с глава.
— Ще дойда с вас, господарю.
— Добре!
Артър стана и отнесе стола си до стената на стаята, където учтиво покани Ледуис да седне. След това той се обърна към събралите се съветници, копиеносци и старейшини.
— Имам да ви кажа едно нещо, само едно нещо, но вие трябва да разберете това нещо и трябва да го повторите пред вашите хора, вашите семейства, вашите племена и вашите родове. Мордред е нашият крал, той и никой друг, и ние с нашите мечове трябва да бъдем верни единствено на Мордред. Но през следващите години кралството ще се изправя срещу врагове, като всяко друго кралство, и както винаги ще има нужда от силни решения и когато се взимат тези решения, сред вас ще има хора, които ще шепнат, че аз узурпирам властта на краля. Затова сега пред вас и пред нашите приятели от Гуент и Кърнау — тук Артър вежливо посочи към Агрикола и Тристан, — ще се закълна в каквото пожелаете, че ще използвам властта, която ми давате, само за една единствена цел. И тази цел е да предам кралството на Мордред, когато порасне. Кълна се в това. — каза Артър и рязко млъкна.
Хората в стаята се размърдаха. До този момент никой не си беше дал ясна сметка колко бързо Артър беше взел властта в Думнония. Фактът, че той седеше на масата заедно с Бедуйн и принц Гърийнт, предполагаше, че тримата мъже имаха равна власт. Но речта на Артър показа, че управлението беше в ръцете само на един от тях. Мълчанието на Бедуйн и на Гърийнт потвърждаваше думите на Артър. Нито Бедуйн, нито Гърийнт бяха лишени от власт, но сега те по-скоро упражняваха своята власт по волята на Артър. А волята на Артър беше Бедуйн да остане и да решава споровете в кралството, а Гърийнт да пази границата на Думнония от саксите, докато самият Артър трябваше да отиде на север, за да посрещне войските на Поуис. Аз знаех, а може би и Бедуйн знаеше, че Артър хранеше големи надежди за мир с кралството на Горфидид, но до постигането на този мир, той трябваше да бди за сигурността на страната.