Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Тя добре те е опознала, нещастен сакс — каза Грифид син на Анан и плю срещу мен.
Неговите хора ми препречиха пътя. Бяха десетина души, всички стари мои другари, но сега лицата им до едно бяха враждебни. Артър беше поставил живота ми под свое покровителство, но тук под дърветата никой нямаше да разбере как съм умрял в калта.
— Ти наруши клетвата си — обвини ме Грифид.
— Не е вярно — заявих аз.
Минак, един стар воин, получил много злато от Оуейн, вдигна копието си.
— Не се тревожи за момичето си — каза той гадно, — сред нас има много мъже, които знаят как да се грижат за млади вдовици.
Аз извадих Хюелбейн. Зад мен жените бяха излезли от колибите си, за да видят как мъжете им щяха да отмъстят за смъртта на своя господар. И Люнет беше сред тях и се подиграваше с мен като другите.
— Ние положихме друга клетва — каза Минак, — а за разлика от теб ние спазваме дадените клетви.
Той тръгна към мен заедно с Грифид. Останалите копиеносци се струпаха зад своите водачи. Жените зад мен приближаваха все повече, някои от тях дори оставиха настрана вечните си хурки и вретена и започнаха да хвърлят камъни, за да ме накарат да тръгна срещу копието на Грифид. Стиснах Хюелбейн, чието острие все още беше назъбено от двубоя на Артър с Оуейн, и се помолих на Боговете да ми дадат добра смърт.
— Сакс — каза Грифид, наричайки ме с най-тежката обида, която можа да измисли. Той напредваше много предпазливо, защото знаеше как въртях меча. — Сакски предател — каза той и се приведе, когато един тежък камък цопна в калта между нас. Грифид погледна зад мен и тогава видях как по лицето му се изписа страх. Копието му увисна.
— Имената ви — изсъска Нимю зад мен — са върху този камък, Грифид син на Анан, Мейпън син на Елхид, Минак син на Кадан… — тя изреждаше имената на войниците и на техните бащи и след всяко име плюеше върху прокълнатия камък, който бе метнала пред тях. Те отпуснаха копията си.
Отстъпих встрани, за да направя път на Нимю. Тя носеше черно наметало и бе вдигнала качулката. Лицето й беше в сянка само златното й око проблясваше злобно. Тя спря до мен, после внезапно се обърна и насочи тоягата си, украсена с клонче от имел, срещу жените, които бяха хвърляли камъни.
— Искате ли децата ви да се превърнат в плъхове? — извика им Нимю. — Искате ли млякото ви да пресъхне, а урината ви да гори като огън? Вървете си!
Жените стиснаха децата си и хукнаха да се скрият в колибите.
Грифид знаеше, че Нимю беше любима на Мерлин и че притежаваше силата на друид, затова трепереше от страх пред нейното проклятие.
— Моля те — каза той, когато Нимю се обърна към него.
Тя мина край сваленото копие и удари силно Грифид по бузата със своята тояга.
— Долу — каза тя. — Всички! Долу! Лягай! По очи! Лягай! — викна тя и удари Минак. — И ти!
Те легнаха по корем в калта и тя стъпи върху гърба на всеки от тях. Тялото й беше леко, но не и проклятието й.
— Вашата смърт е в моите ръце — каза им тя. — Вие живеете по моя воля. Ще си играя с душите ви като с пионки. Всяка сутрин, когато се събуждате живи, ще ми благодарите за това и всяка вечер ще се молите да не виждам мръсните ви лица в сънищата си. Грифид син на Анан, закълни се във вярност на Дерфел. Целуни неговия меч. На колене, куче! На колене!
Аз се възпротивих, защото смятах, че тези мъже не ми дължат никаква вярност. Нимю обаче гневно се обърна към мен и ми заповяда да протегна меча. Един по един, с кални изплашени лица, моите стари другари, придвижвайки се на колене, идваха и целуваха върха на Хюелбейн. Клетвата им не ми даваше права на господар над тези мъже, но тя гарантираше, че те повече нямаше да ме нападат, защото Нимю им каза, че ако нарушат тази клетва, душите им са обречени да останат завинаги в мрака на Отвъдния свят и никога няма да намерят нови тела в тази зелена слънчева земя. Един от копиеносците беше християнин и заяви на Нимю, че тази клетва не означава нищо, но смелостта му изчезна, когато тя извади златното си око, вдигна го към него и изсъска злобно проклятие. Обзет от ужас, той падна на колене и целуна меча ми като останалите. Нимю постави златното си око на мястото му, тръгнахме си и оставихме мъжете в калта.