Кралят на зимата

— Само кажете, господарю — бързо отвърнах аз. В този момент ми се струваше, че бих се съгласил дори да се бия с Оуейн вместо него.

— Когато човек влиза в сражение, Дерфел — каза Артър внимателно, — той трябва да бъде сигурен, че защитава справедлива кауза. Може би ирландските Черни щитове наистина са преминали през страната без никой да ги забележи. Или може би техните друиди са им дали силата да летят? А може би, утре, Боговете ще си мислят, ако изобщо се интересуват от това, че аз се бия за да защитя истината. Ти как смяташ?

Той зададе въпроса така невинно сякаш питаше просто за времето. Гледах го, бях покорен от него и отчаяно исках Артър да избегне двубоя с най-добрия боец на Думнония.

— Е? — подтикна ме той.

— Боговете… — започнах аз, но изведнъж ми стана трудно да продължа, защото Оуейн винаги е бил добър към мен. Той не беше честен човек, но можех на пръсти да преброя честните хора, които познавах. И въпреки че беше мошеник, аз го харесвах. Но много повече харесвах честния човек, застанал пред мен. Освен това първо трябваше да преценя дали с отговора си щях да наруша дадената клетва. Накрая реших, че тези думи няма да ме направят клетвопрестъпник и казах:

— Боговете ще бъдат на твоя страна, господарю.

Той тъжно се усмихна.

— Благодаря ти, Дерфел.

— Но защо? — смутолевих аз.

Той въздъхна и отново погледна към земята, осветена от лунната светлина.

— Когато Утър умря — каза той след дълго мълчание, — в страната настъпи хаос. Така става с всяка страна, която няма крал, а ние сега нямаме крал. Имаме Мордред, но той е дете, следователно някой трябва да държи властта, докато той порасне. Властта трябва да бъде в ръцете на един човек, Дерфел, не на трима, на четирима или на десет, само на един. Бих искал да не е така. От цялото си сърце. Повярвай ми, бих предпочел да оставя нещата така, както са си. Бих предпочел да бъдем с Оуейн верни приятели до старини, но това е невъзможно. Властта трябва да се запази и да се упражнява справедливо, за да може Мордред да я получи цяла и неопетнена. Това означава, че ние не можем да си позволим непрекъснати дрязги и разправии между хора, които искат кралската власт за себе си. Един човек трябва да бъде крал, без всъщност да е крал и този човек трябва да се откаже от властта над кралството, когато Мордред порасне. Точно това правят войниците, помниш ли? Те водят битки от името на хора, които са твърде слаби да се сражават сами. Освен това — усмихна се Артър — войниците взимат онова, което искат и утре аз ще поискам нещо от Оуейн. Аз искам честта му и ще я взема. — Той сви рамене. — Утре ще се бия за Мордред и за онова дете. А ти, Дерфел — каза той и ме мушна силно в ребрата, — ще й намериш едно коте. — Артър потропа с крака да се сгрее и обърна поглед на запад, — Мислиш ли, че ония облаци ще донесат утре дъжд или сняг? — попита той.