Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Мили Боже, да не си е изгубила ума?
Помъчи се да се освободи, но ръцете му я притиснаха към леглото. Морлънд се изви и отново се нахвърли върху първата настръхнала пъпка.
Дращенето на наболата му брада и търсещият му език накараха Чеси да зарови пети в чаршафите, за да не изкрещи от наслада.
— Сладка… като малка горска ягодка… — Той шареше с устни по настръхналата й плът, бавно и благоговейно, без да изпуска нито частичка от нея.
Чеси несъзнателно се извиваше в ръцете му и се мъчеше да призове последните си останали капчици разум. Ала и те се изпариха, когато Морлънд преметна мускулестото си бедро върху краката й и я притисна с могъщото си тяло.
Божичко, тя изчезна под него. Почувства се мъничка и крехка, едно меко и красиво същество. А някъде под стомаха й, там, където възбудата му се усещаше гореща и твърда, зейна болезнена празнина.
Почти без да го съзнава, Чеси потрепера и се притисна плътно към неимоверно набъбналата му мъжественост, чиято твърдост и размери я изпълваха с ужас.
Морлънд изохка и прилепна към нея. Твърдостта увещаваше мекотата. Мекотата отвръщаше със страстно предизвикателство.
— Сладка… малка крадла. Красива чародейка. Тази нощ… трябва най-сетне да ми принадлежиш.
Този обет бе изречен с кадифен глас, обещаващ огън и живот. Тя отпусна глава назад. Ръцете й погалиха мускулестите му рамене.
Без да се замисли, го привлече към себе си. Всеки разтреперан дъх, всяко прошумоляване на дрехите им в мрака звучаха интимно и безкрайно еротично.
Коляното му се плъзна между бедрата й. Чеси потръпна и се разтвори пред невижданата наслада, която й предлагаше.
Без да съжалява, без да се сдържа.
Точно както в сънищата й, както във всички пламенни, забранени мечти, които й бяха подкрепа вече десет години…
Мърморейки прегракнало, Тони хвана гърдата й и нежно заби зъбите си. Чеси се изви, заслепена, и се потопи в насладата, гореща и мрачна като южна китайска нощ. Една част от разсъдъка й се ужаси от невероятната сила на чувството й. Ала тялото й, гъвкаво, напрегнато и стройно от дългогодишната дисциплина, си имаше свое мнение. То слушаше само собствения си глас, опиянено от загадъчната страст, която я придумваше да приеме всичко, което този мъж можеше да й даде.
Морлънд изстена и разтвори още повече бедрата й, след което се притисна към нея. Сега ги разделяха само бричовете му и нейният жакет. Чеси бясно задърпа подплатената копринена дреха и въздъхна, когато жакетът най-сетне се плъзна на леглото. Искаше й се и той да свали бричовете си, да почувства как се потапя в нея — без дрехи. Гореща, нежна кожа.
— Чеси, не мога… да се спра. Не и този път. — Той сграбчи бедрото й. Ръката му бавно, с разперени пръсти се плъзна нагоре, докрай. Докато опря в пламналото хълмче, покрито с черни къдри.
Той изохка, когато намери това, което търсеше. Най-мекото й местенце, чиято топлина го подлудяваше.
Сякаш насън, заслепена от любов, Чеси изви гръб.
Откога желаеше, очакваше, мечтаеше…
Морлънд обхвана с ръце хълбоците й и я изгори с трескавия си поглед.
— Сега ще те направя щастлива, чародейке. И после… отново.
Тихи, задъхани звуци изпълниха нощта. Чеси спря да диша при неочакваното нападение със зъби и език върху точката, съсредоточила чувствеността й. В един миг бавно, в следващия — припряно. В един миг Морлънд бе нежен, в следващия — заслепяващо нападателен.
Силните му пръсти здраво стягаха хълбоците й, за да й попречат да избяга от тази чувствена атака.
Чеси смътно чуваше задъхани страстни звуци около себе си. Дали идваха от него? Или от нея?
Или се бяха слели в едно, в едно безразсъдно същество, сътворено от огън, полудяло от твърде дълго сдържаната жажда?
Насладата се посипа върху нея, бърза като живак. Пред затворените й очи лумнаха разноцветни кръгове и й напомниха за пърхащите хвърчила над Забранения град.
И всички тези звуци. Чуваше страстни, прошепнати клетви. Любовните загадъчни звуци отекваха и я впримчваха в капана си.
Чеси потрепера. Желаеше тези звуци, желаеше всичко, което Тони можеше да й даде. Желаеше него самия, обезумял от страст, стенеш, и проникващ все по-дълбоко в нея.
Ала той не й го даваше.
Дъхът му нежно терзаеше гладката й кожа.
— Твърде късно е. Твърде… си сладка. Не мога… да се спра.
Езикът му се плъзна между бедрата й, кадифе върху кадифе. Всяко докосване я изпълваше с блаженство. Вдъхваше живот в потайните й, мъчителни мечти, с които бе живяла през последните десет години.
Същите мечти, с които и той бе живял.