![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Старите… трябва да са намерили кодовете, които им позволяват да прочетат нашия КЗП-архив. Така са щели да научат къде е бил „Стрийкър“!
— И да открият Плиткия куп.
Джилиън реагира със странно смесени чувства. От една страна, тя бе разгневена на тези същества, които се бяха опитали да бърникат в ума й, за да откраднат съкровището на „Стрийкър“. Информацията, която екипажът й пазеше от толкова време и за която Том и Крейдейки бяха платили с живота си.
От друга страна, ако бяха успели, крадците щяха да решат толкова много проблеми. Някоя могъща фракция най-после щеше да получи тайната и навярно да я използва, за да наложи господството си през следващата епоха. Можеха да избухнат междузвездни войни и това навярно би позволило на Земята и нейните колонии да се върнат в страничните улички на историята, забравени и навярно в безопасност, поне за известно време.
— Изненадана съм, че досега никой не се е опитвал да го направи — отбеляза тя, докато внимателно наблюдаваше битката, следваше изтеглянето на „Стрийкър“ през огромната вътрешност на Многоизмерния свят.
— Наистина изглежда логично да се опитат да отмъкнат наблюдателя от носа на кораба ни. Мога само да предположа, че нашите предишни врагове не са притежавали средства да четат кодирани КЗП.
Фактът, че дори най-богатите кланове и съюзи не бяха успели да разкрият кодовете, говореше за неутралността на Библиотечния институт. Това накара Джилиън да се зачуди. Беше ли възможно предателствата на Оакка да са изключение? Навярно само типичният лош късмет на „Стрийкър“ бе причина да попаднат на случайни предатели. Навсякъде другаде служителите на институтите можеха да са по-достойни.
„В такъв случай трябва ли пак да опитаме? — запита се Джилиън. — Може би да се насочим към Танит и за втори път да се предадем на властите?“
Междувременно Ние замислено се въртеше. Тимбримското софтуерно същество се сплеска в плоско подобие на въртоп, преди отново да заговори:
— Трябва да им е отнело по-голямата част от миналата година. Сигурно са използвали цялото си влияние на старши членове на оттеглилите се, за да получат кодовете. Всъщност…
Плетеницата от въртящи се линии се сгъсти в компютърен еквивалент на напрежение.
— Всъщност, това помрачава предишното ни чудотворно бягство оттук.
— Какво искаш да кажеш?
— Ние смятахме, че добронамерени представители на оттеглилите се са ни помогнали да избягаме от преследвачите си в името на справедливостта. Но само си помисли колко лесно беше! Особено, когато се натъкнахме на съобщения за така наречения „Преждевремски път“…
— Почакай! За да получа тази информация, трябваше да притисна пленения клон на Библиотеката. Все едно, че изцеждах вода от камък! Беше…
— Беше лесно. Сега вече го разбирам. Трябва да сме били заразени с мемопаразит, предал ни привлекателната идея да избягаме на Джиджо. Недалечно убежище само с един вход и изход. Рай, от който бихме могли да се върнем единствено тук.
Джилиън запремигва, внезапно проумяла какво иска да каже машината.
Ами ако някоя фракция се бе надявала да открадне КЗП-архива на „Стрийкър“, но беше разбирала, че ще й трябва време, за да получи кодовете за разчитането му? Дотогава вълконските бегълци не можеха да останат пред очите на всички. Някой друг би могъл да отмъкне плячката под носа им!
Какъв по-добър начин да запазиш записващото устройство от това да го пратиш в скривалище под охраната на същества с изпитан инстинкт за самосъхранение? На собствения екипаж на „Стрийкър“.
— Ако не се бяхме върнали, те несъмнено щяха да ни примамят от Джиджо. Този план определено има особености — търпение и самоувереност, — типични за оттеглилите се.
Само че сега неуспехът да получат обекта на желанията си показва, че замисълът им се е провалил. Не всичко е станало както са го подготвяли. Тази фракция все още има врагове. Нещо повече, виж колко ужасно е състоянието на силите им при сегашната катастрофа!
„Катастрофа“ бе точната дума. Пред погледа на Джилиън битката като че ли се вълнуваше около тях. Тактическите сензори показваха признаци на пожар, който се разпространяваше към най-близкия назъбен край на дупката в структурата на Крисуел.