Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Извинете, „Гинес“ ли пиете? — чу се глас до рамото му. — Откъде я взехте?
Пърс се обърна и видя едно широко, месесто и покрито с белези от стари пъпки лице да се взира жадно в чашата му през очила с рогови рамки.
— Поисках си я на бара — каза Пърс.
— Това вино е като конска пикня — каза мъжът, като изпразни чашата си в една саксия с цвете. Той изчезна сред тълпата, но се появи след малко, мъкнейки каса „Гинес“. — Аз по принцип не обичам бутилирана бира — каза той, — но „Гинес“ според мен е по-добра бутилирана, отколкото наливна, поне в Англия. Друг въпрос е в Дъблин.
— Споделям мнението ви — каза Пърс, когато мъжът му допълни чашата догоре. — Дали не е от водата?
Те поведоха научен разговор за варенето на силна бира, начесто илюстриран с мостри, преди да пристъпят към запознаване един с друг.
— Роналд Фробишър! — възкликна Пърс. — Чел съм няколко ваши книги. Ще ви награждават ли тази вечер?
— Не, аз представям един „многообещаващ първи роман“. Когато започнах да пиша, нямаше повече от две-три литературни награди, и те бяха на стойност около сто паунда всяка. Днес има толкова много, че трудно можеш да избегнеш получаването на някоя, достатъчно е само да публикуваш нещо. Извинявам се, нямах предвид да омаловажавам вашия…
— Няма нищо — каза Пърс. — Разбирам какво изпитвате. Всъщност аз дори още не съм публикувал стихотворенията си.
— Точно това ми беше думата — каза Фробишър и отвори нова бутилка бира. Той много умело отваряше бутилките, като използваше едната за лост, с който повдигаше капачката на другата. — Искам да кажа, не ми се зловидят парите, които ще вземеш — да са ти честити — но ситуацията става ненормална. Тази вечер тук има хора, които от това и живеят — от награди, академични субсидии и какво ли не. Представям си деня, когато за всяка една издадена книга ще има отделна награда. „Най-добър първи роман за домакиня, живееща в Камдън Таун с две малки деца и неверен съпруг, който работи в сферата на рекламата“. „Най-добър пътепис от мъж под двадесет и девет-годишна възраст, обиколил света, използвайки само редовен автобусен транспорт и едни джинси“, „Най-добър …“
Фробишър можеше още да се горещи по темата, но една млада жена се приближи до него и му каза, че идва неговият ред за презентация на наградата „Най-добър първи роман“. Той остави чашата си.
— Наглеждай ми „Гинес“-а — поръча той на Пърс и изчезна.
Пърс продължи да пие и да пристъпя от крак на крак. Скоро видя познато лице и му помаха по начина, по който бе наблюдавал другите да го правят. Феликс Скинър се доближи, следван от гърдеста млада жена със златисто-медена коса и още една двойка.
— Здравей, приятелче, какво те води насам? — каза той.
— Дошъл съм да получа награда за поезия.
— Виж ти, наистина ли? — Скинър се засмя, разкривайки жълтите си зъби. — Поздравления! Между другото, съжалявам за книгата „Шекспир-Елиът“. Това е секретарката ми, Глория. — Той побутна гърдестата млада жена, която се здрависа вяло с Пърс. Лицето й бе бледо.
— Кога ще си тръгваме, Феликс? — попита тя. — Зле ми е, страдам от морска болест.
— Не можем още да си тръгнем, мила, наградите не са раздадени — каза Феликс и се обърна да представи другата двойка. — Професор и г-жа Рингбаум от Илинойс. Хауърд е един от нашите автори.
Хауърд кимна намусено към Пърс. Съпругата му се усмихна и изхълца.
— Телма, престани — каза той, почти без да мърда устни.
— Не мога да спра — каза тя, премигвайки срещу Пърс.
— Не трябваше да пиеш толкова — каза Рингбаум.