Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
В другия край на салона някой удари с юмрук по масата и започна да държи реч.
— Ужасен човек е Рингбаум — прошепна Скинър в ухото на Пърс. — Издадохме една от книгите му преди около четири години, казвам издадохме, но всъщност подготвихме петстотин екземпляра и трябваше да ги разпродаваме с намаление. Заради това той ме изнуди да го поканя на обяд с жена му днес и сега не мога да се отърва от тях. Той е страхотен досадник, а тя изглежда е нещо като нимфоманка — през цялото време си игра с краката ми под масата. Дяволски неудобно е, казвам ти, а и Глория беше там.
Точно в този момент, Пърс усети присъствието на друг крак до неговия. Той се обърна и видя госпожа Рингбаум съвсем близо до себе си.
— Вие наистина ли сте поет? — каза тя задъхано. Дъхът й беше наситен с джин.
— Да — каза Пърс.
— А ще напишете ли едно стихотворение за мен — каза госпожа Рингбаум, — ако заслужавам вашето внимание?
— Боя се, че стихотворенията не се пишат по поръчка — каза той и отстъпи назад, но госпожа Рингбаум го последва, залепена за него като партньорка по танц в бална зала.
— Нямам пред вид пари — каза тя.
— Телма — каза Хауърд Рингбаум с плачевен глас зад гърба й, — аз алергичен ли съм към аншуа? — Той вдигна малък нахапан сандвич.
Пърс се възползва от ситуацията да постави Скинър между себе си и госпожа Рингбаум.
— Та какво казахте за моята книга? — попита той Скинър.
— А, не получи ли писмото ми? Не? Тази Глория, нещо се е поотпуснала напоследък. Ами, боя се, че получихме силно отрицателна рецензия на твоето предложение. Виж, Ръдиард Паркинсън обявява наградата за биография.
Един мъж с бакенбарди и пълно самодоволно лице се бе изкачил на подиума и говореше на събралите се гости. Речта му беше похвала на нечия книга, макар че насмешливата усмивчица върху устните му някак изкривяваше и девалвираше отношението му и предизвикваше сподавен смях сред публиката.
— Ръдиърд Паркинсън… Чел си книгите му, нали, Хауърд? — каза Телма Рингбаум.
— Абсолютен боклук — каза Хауърд Рингбаум.
Пърс си отвори още една „Гинес“, като приложи похвата на Роналд Фробишър.
— Значи, не искате да публикувате книгата ми изобщо? — каза той на Феликс Скинър.
— Боя се, че не, момчето ми.
— Какъв всъщност беше отзивът от предварителния прочит?
— Ами, че няма да стане. Не е актуално. Не е издържано. Това е.
— Кой го направи?
— Съжалявам, не мога да кажа — каза Феликс Скинър. — Поверително е.
Избухнаха аплодисменти и блесна светкавица на фотоапарат, биографът се качваше да си получи наградата от Ръдиърд Паркинсън.
— Той не е ли случайно тук тази вечер? — попита с мрачен копнеж Пърс. — Защото ако е тук, готов съм да се бия с него.
Феликс Скинър се засмя неуверено.
— Не, не, той е далече от Лондон. Но е много изтъкнат авторитет, уверявам те. А, Ръдиърд, колко се радвам да те видя! Чудесна реч!
Ръдиърд Паркинсън, който беше отстъпил подиума на Роналд Фробишър, се усмихна доволно и поглади бакенбардите си с опакото на ръката си.
— О, здравей, Скинър … Да, мисля, че мина много добре.
Феликс Скинър представи Рингбаум на Паркинсън.
— Това е голяма привилегия, професор Паркинсън — каза Хауърд Рингбаум, като задържа ръката на Паркинсън, отправяйки му възхитен поглед. — Аз съм голям почитател на вашето дело.
— Много мило — измрънка Паркинсън.
— Хауърд! Хауърд, това е Роналд Фробишър — извика Телма Рингбаум развълнувана, сочейки към подиума. — Помниш ли, аз четях една от неговите книги в самолета на път за насам.
— Препоръчвам вашата книга за Джеймс Томпсън на всички мои студенти — каза Хауърд Рингбаум, без да обръща внимание на жена си. — Аз самият съм написал няколко статии на тази тема и би било истинско удоволствие, ако…
— Ах, да, горкият Фробишър — каза Паркинсън, който явно предпочиташе тази тема на разговор, — той беше в Оксфорд, когато бях млад. За съжаление, вече се е изчерпал. Не е публикувал нов роман от години.
— Една от книгите му е направена на телевизионен сериал — каза Глория някъде изотзад и отдолу. Всички се извърнаха и погледнаха с изненада към нея. Тя се беше излегнала на една пейка покрай заоблената стена на кораба със събути обувки и затворени очи.
— Да — изкриви устни Паркинсън. — Смея да кажа, че да. Аз самият не притежавам телевизионен приемник.
Една жена в навалицата пред тях се извърна и намръщи, а някой друг изсъска: „Шт!“ Роналд Фробишър държеше реч с плътен глас и с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на кадифеното си сако, а стъклата на очилата му бяха замъглени и приличаха на бухалски очи.
— Не мога да си представя той да каже нещо, за което си струва да си напрягаш слуха — измърмори Паркинсън. — Всъщност, той май е подпийнал.