Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Ти пък знаеше, че утре заминавам — огорчено каза той, — можеше да се сетиш, че ще ми трябват чисти дрехи.
— Защо ли аз трябва да мисля от какво се нуждаеш ти? Ти мислиш ли аз от какво се нуждая?
— От какво? — попита Филип.
— Не можеш даже да си представиш, че имам нужда от нещо, нали? — каза Хилари.
— Хайде да не се караме — уморено каза Филип. — Не може ли просто да ми дадеш чисти чорапи, гащи и потници? Ако не смяташ, че искам твърде много.
Той беше застанал на прага на хола, хванал разбъркана купчина мръсно бельо, което току-що беше извадил от панера за пране. С рязък удар по масата Хилари остави романа, който държеше, и сграбчи купчината от ръцете му. Тя се затътри към кухнята, оставяйки след себе си пътека от изпадали чорапи.
— Ще трябва да ги центрофугирам до сухо — подхвърли тя през рамо.
Филип се качи в кабинета си, за да прибере нужните книги и документи. Както обикновено, изгуби много време в чудене кои книги да вземе със себе си. Той страдаше от натрапливата невроза, че може да се озове изоставен в някой чуждестранен хотел или железопътна гара без нищо за четене, поради което винаги пътуваше с много книги, повечето от които връщаше неотваряни.
Тази вечер, като не можа да реши кой от късните романи на Тролоп да избере, сложи и двата, заедно с томче поезия от Сиймъс Хийни, една нова биография на Кийтс и „Божествена комедия“ в превод, която вземаше почти при всяко пътуване през последните тридесет години, без да беше напреднал много в четенето й. Докато привърши с тази си работа, Хилари бе вече в леглото. Той легна до нея, буден и неспокоен, заслушан в шума на центрофугата, която глухо бучеше в кухнята, подобно на корабен двигател. Той тревожно си припомняше наум списъка на нещата, които трябваше да носи: паспорт, пари, билети, пътнически чекове, лекции, слънчеви очила, турски разговорник. Те всички бяха в куфарчето му, но все му се струваше, че нещо липсва. Щеше да се качи на същия ранен самолет, с който Морис Зап беше пътувал, и нямаше да има много време сутринта.
Филип рядко спеше добре преди пътуване в чужбина, но тази вечер безсънието особено го измъчваше. Обикновено той и Хилари правеха любов в такива случаи. Между тях съществуваше негласно споразумение да забравят за различията си в прощална прегръдка, която, колкото и формална да бе, поне имаше ефект на релаксант, колкото да поспят за няколко часа. Но щом Филип опита едно-две пробни погалвания върху извисяващите се форми на Хилари, тя дръпна ръката си и сънено изръмжа. Филип се обърна на другата страна, изпълнен с негодувание и самосъжаление. Представи си, че загива в самолетна катастрофа на път за Турция, и си помисли с мрачно задоволство какво чувство за вина ще изпита Хилари при новината и как ще се укорява. Единствения недостатък на този сценарий беше, че включваше собствената му гибел, твърде висока цена за наказание, че не му е изпрала чорапите навреме. Той се опита да измисли нещо друго за компенсация — например любовна авантюра в Турция, но се затрудни, защото си нямаше на представа как изглеждат туркините. Накрая се спря на случайна среща с Анджелика Пабст, за която никога не се знаеше откъде идва и накъде отива и, значи, можеше да се срещне и в Турция, както и където и да е другаде. Едно от многото разочарования на конференцията в Рамидж беше, че не извлече нищо от дружеските взаимоотношения, които установи с тази привлекателна млада жена през първата вечер. С помощта на фантазията, че измъква Анджелика от лапите на турски политически терористи в някакъв турски влак и е възнаграден с пламенни сексуални ласки от нея, облечена само с прозрачна нощничка по време на конфликта, Филип задряма, макар че се будеше начесто през цялата нощ, и се почувства повече уморен, отколкото отпочинал, когато будилникът най-сетне го събуди в 5:30 часа.
Пет и половина наистина не е толкова рано, като се има предвид, че таксито е поръчано за шест. Филип осъзнава това, докато се мие, облича и бръсне с непослушни крайници. Опипом изважда от чекмеджетата и гардероба в полутъмната спалня дрехите, с които ще пътува, ключалките на куфара заяждат. Хилари не мръдва — нито да стане и помогне, нито да му направи чаша кафе. Не би трябвало да я обвинява, твърде рано е, но той наистина я вини. В шест без три минути е готов, така да се каже, избръснат как да е, несресан и с нелъснати обувки, но готов. Тогава си спомня за нещо, което е изпуснал да вземе — тоалетна хартия. Безуспешно търси в кухненския шкаф ново руло и, в нарастващата си паника, разхвърля пакети с прах за пране, хартиени салфетки, препарат за миене на съдове. Бързо изкачва стълбите, влиза с трясък в спалнята, светва и заповедно пита завития гръб на Хилари: