Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Малък свят (Академичен романс)
Малък свят (Академичен романс) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Малък свят (Академичен романс)

Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:

Дейвид Лодж е роден през 1935 г. в Лондон. Средното си образование получава в католическо училище. През 1960 г. защитава магистърска степен по английска литература в Университетски колеж, Лондон (UCL). Непосредствено след това започва работа като университетски преподавател в Бърмингамския университет. Професор по английска литература от 1976 г. Години наред съчетава преподаване, научна работа в областта на литературната критика и писане на романи. Пенсионира се през 1987 г., за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Публикувал е няколко научни труда и единадесет романа, последния, засега, през 2001 г. В момента е един от най-известните съвременни писатели на Великобритания, популярен не само в интелектуалните среди, но и сред широката читателска аудитория. Стилът му е смесица от реализъм и пародия на разнообразни литературни стилове. Дейвид Лодж е носител на една от най-престижните награди, давана за професионални постижения в различни области (но не за политика) — „Рицар на Британската империя“.
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 161
Перейти на страницу:

— Точно така — каза Феликс Скинър. — Някой видя ли къде отиде Глория?

— Този ирландски пънкар едва не ми счупи глезена — каза Хауърд Рингбаум. — Аз ще осъдя някой за това.

— Хауърд — каза Телма, — корабът сякаш се движи.

— Млъквай, Телма.

Много бавно „Анабел Ли“ започна да се отдалечава от брега. Въжето, което придържаше кораба към мостика за качване, изпука от напрежение и се скъса. Между страничната част на кораба и мостика зина празнина.

— Не мисля, че трябваше да правиш това — каза Пърс.

— Когато завършвах Оксфорд — каза Фробишър със замечтан тон, сякаш седеше край камината — мама и татко дойдоха за церемонията. Паркинсън отговаряше за научната работа в същия колеж. Беше ми преподавал един семестър — надут мазник си беше още тогава, макар да не отричам, че беше чел доста. И тъй, налитаме на него този ден насред двора и аз го запознавам с мама и татко. Баща ми беше квалифициран работник, матричар в леярна, имаше златни ръце, щом излезеше някоя по-завързана работа, шефовете него търсеха, молеха му се той да я свърши. Разбира се, Паркинсън много добре знаеше всичко това, но малко го беше грижа. За него татко беше един прост пролетарий с каскет, който не заслужаваше друго, освен покровителствено високомерно отношение, като към луд. Той взе да говори бързо и непрекъснато, без да даде думата на никой друг, а татко се притесни и почна да се покашля, за да прикрие неудобството си. И сега, така стана, той отскоро си беше загубил всичките зъби, често срещано положение при работниците на средна възраст, беше ги извадил до един, това се правеше превантивно, зъболекарите го препоръчваха в нашия край, а протезата му не пасваше хубаво. С една дума, горният ред изпадна, направо го изкашля. Успя да го хване все пак и го пъхна в джоба си. Беше смешно, наистина, но Фробишър гледаше като че ли всеки момент ще припадне. Минаха години и в един от моите романи аз описах герой по спомени за баща ми — той беше починал вече — и Паркинсън го рецензира в един от неделните вестници. Той писа, спомням си точно думите: „Трудно може да се разбере симпатията на автора към главния му герой. Това, че нечия зъбна протеза е направена зле, не гарантира автоматично, че той е солта на земята“. Виж сега, в книгата нямаше нищо за изкуствени зъби. Това беше напълно лична злоба. Никога няма да простя на Паркинсън за това.

Корабът сега се движеше по течението на известно разстояние от първоначалното си положение. Глория вдигна побелялото си лице от перилото и се загледа към тях, сякаш смътно ги разпозна. Фробишър й махна с ръка и тя, някак озадачено и колебливо, също помаха в отговор.

— Не трябваше да правиш това, казвам ти — каза Пърс. — Може да се ударят в някой мост.

— Няма им нищо — каза Фробишър. — Оставих им едно дълго въже. Знам това-онова за корабите. Като студент работех на товарни катери през ваканциите. На каналите в Стафордшър и Уорсестършър. Хубави времена бяха!

Приглушени викове и тревожни писъци се чуха от кораба. Някаква врата се отвори и палубата се обля в светлина. Един мъж извика от кораба.

— Мисля, че трябва да си заминаваме — каза Пърс.

— Добра идея — каза Фробишър. — Ще те черпя едно. Сега е само — той си погледна часовника, — девет без пет. — След това се плесна по челото — Ей, аз трябваше да бъда в радиото за интервю от девет! — той застана на платното и помаха на едно минаващо такси — „Буш Хауз“ — каза на шофьора и дръпна Пърс в колата. Те се наклониха на задната седалка от едната страна към другата, докато таксито правеше обратен завой.

— Кой ще взема интервю от теб? — попита Пърс.

— Някой си от Австралия.

— От Австралия?

— Да, в днешно време правят смайващи неща по сателита. Австралийската телевизия скоро ще пусне сериала „Някъде далеч напред“ и искат да вземат интервю на живо за някаква културна програма.

— Не си спомням да съм чел „Някъде далеч напред“ — каза Пърс.

— Нищо чудно. Това е само телевизионен сериал. Какво се случва с Арон Стоунхауз, когато става богат, известен и преситен като мен — той отново погледна часовника си. — Ангажирано е студийно време в Би Би Си, няма да им хареса, ако закъснея.

За щастие на Роналд Фробишър, връзката с Австралия се бе забавила и той се настани спокойно в студиото, преди да се чуе гласът на продуцента от Сидни, изненадващо силен и чист. Пърс седна в контролната зала със звукооператора, като слушаше и гледаше очарован. Звукооператорът му обясни ситуацията. Продуцентът беше в Сидни, задаващият въпроси — в Куктаун, Куинсланд. Въпросите минаваха през Куктаун до Сидни по кабел и от Сидни до Лондон през Индийския океан и европейските сателити, а отговорите на Роналд Фробишър се връщаха в Австралия през атлантическите и тихоокеанските сателити. Една кратка размяна на въпрос и отговор обикаляше света за около десет секунди.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)