Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
След тази случка, стръмната спираловидна стълба до върха на кулата им се стори най-лесното нещо в света. Чак когато излязоха на студения нощен въздух, те свалиха мантията, доволни, че могат пак да дишат свободно. Хърмаяни изигра един весел танц.
— Малфой получи задържане! Бих могла да запея!
— Недей — посъветва я Хари.
Присмиваха се на Малфой и чакаха, а Норбърт се мяташе в своя сандък. Около десет минути по-късно от тъмнината се спуснаха четири метли.
Приятелите на Чарли бяха весела дружина. Показаха на Хари и Хърмаяни сбруята, която бяха приготвили, за да провесят змея помежду си. Всички си помогнаха взаимно да пристегнат Норбърт сигурно в нея, а после Хари и Хърмаяни се ръкуваха с другите и много им благодариха.
Най-после Норбърт полетя… полетя… и отлетя.
Те се прокраднаха обратно надолу по спираловидната стълба със сърца, облекчени като ръцете им, след като Норбърт не им тежеше повече. Нямаше змей, Малфой щеше да изтърпява задържане — какво би могло да наруши тяхното щастие?
Отговорът на този въпрос ги чакаше в подножието на стълбата. Когато пристъпиха в коридора, от мрака внезапно изплува лицето на Филч.
— Тъй, тъй, тъй — прошепна той, — ще си имаме неприятности.
Бяха забравили мантията невидимка на върха на кулата.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
ЗАБРАНЕНАТА ГОРА
По-лошо от това не можеше да бъде.
Филч ги отведе долу на първия етаж в кабинета на професор Макгонъгол, където те седяха и чакаха, без да си продумат. Хърмаяни трепереше. В ума на Хари се гонеха извинения, алибита и налудничави потулващи истории, коя от коя по-нелепи. Той просто не виждаше как ще се измъкнат този път от бедата. Бяха притиснати до стената. Как можаха да са толкова глупави, че да забравят мантията? Нямаше в света причина, която професор Макгонъгол би приела, задето са напуснали леглата си и са се скитали из училището посред нощ, да оставим настрана, че бяха се качили на най-високата астрономическа кула, достъпът до която беше забранен, освен за учебните часове. Като прибавят към това Норбърт и мантията невидимка, трябваше направо да си стягат вече багажа.
Нима Хари мислеше, че по-лошо от това не може да бъде? Тогава беше сгрешил. Когато професор Макгонъгол се появи, тя водеше Невил.
— Хари! — възкликна Невил в мига, когато видя другите двама. — Опитах се да те намеря, за да те предупредя. Чух Малфой да казва, че щял да те спипа, разправяше, че си имал зм…
Хари разтърси силно глава, за да накара Невил да млъкне, но професор Макгонъгол го забеляза. Както беше застанала над тримата, тя имаше повече вид на огнедишащ змей, отколкото Норбърт.
— Никога не бих повярвала подобно нещо за никого от вас. Господин Филч казва, че сте били на астрономическата кула. Сега е един часът сутринта. Дайте ми някакво обяснение!
За първи път Хърмаяни не можеше да отговори на учителски въпрос. Взираше се в чехлите си, неподвижна като статуя.
— Мисля, че мога да си представя каква е работата — каза професор Макгонъгол. — Не е нужно да си гений, за да си извадиш заключение. Разправили сте на Драко Малфой една измишльотина за някакъв змей, за да се опитате да го измъкнете от леглото му и да го вкарате в беда. Аз вече го хванах. И навярно ви се струва смешно, че Лонгботъм е чул историята и също е повярвал?
Хари срещна погледа на Невил и се опита да му каже без думи, че това не е вярно, защото Невил изглеждаше потресен и обиден. Горкият непохватен Невил — Хари знаеше какво трябва да му е струвало да се опита да ги намери в тъмното, за да ги предупреди.
— Отвратена съм! — каза професор Макгонъгол. — Четирима ученици, напуснали леглата си в една и съща нощ! Никога досега не съм чувала за подобно нещо! Хърмаяни Грейнджър, за тебе поне мислех, че си по-разумна. А колкото до теб, Хари Потър, мислех, че „Грифиндор“ означава повече за тебе. И тримата ще получите задържане след часовете… да, и ти, Невил Лонгботъм… нищо не ти дава правото да се разхождаш нощем из училището, особено в тези дни, защото е много опасно… и петдесет точки ще бъдат отнети от „Грифиндор“.
— Петдесет? — ахна Хари… Те щяха да загубят водачеството — водачеството, което той беше спечелил при последния куидичен мач.
— По петдесет точки за всеки един — каза професор Макгонъгол, като дишаше тежко през дългия си остър нос.
— Професор Макгонъгол, моля…
— Вие не можете…
— Не ме учи какво мога и какво не мога да правя, Потър. Сега се връщайте в леглата си, всички. Никога не съм се срамувала така за ученици на „Грифиндор“.