Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Как би могъл изобщо някой да се бие на негова страна? Мрачният Рал иска да е властелин на всичко, да бъде абсолютният господар. Как могат да се бият за него?
Магьосникът се облегна на скалата и се загледа напред през хълмовете, сякаш виждаше повече от онова, което беше пред очите му. Гласът му беше тъжен.
— Защото, Ричард, много хора, за да живеят, имат нужда да са управлявани. В своето самолюбие и алчност те гледат на свободните хора като на деспоти. Те имат нужда от водач, който да подрязва избуялата растителност, така че слънцето да стига и до тях. Те са на мнение, че на никое растение не бива да се позволява да се извисява над най-ниските, за да може светлината да огрява всички. Те предпочитат да си осигурят пътеводна светлина независимо от средствата, вместо да си светят сами. Някои от тях си мислят, че когато Рал спечели, ще им се усмихне и те ще получат възнаграждение, така че за да се сдобият с благоволението му, стават безмилостни като него. Някои просто са слепи за истината и се борят за лъжите, които чуват. А някои разбират, че веднъж запалена, пътеводната им светлина ги оковава, но вече е твърде късно — Зед въздъхна и пусна надолу ръкавите си. — Винаги е имало войни, Ричард. Всяка война е борба на живот и смърт между врагове. И все пак нито една войска не е влизала в бой с мисълта, че Създателят е на страната на врага.
Ричард поклати глава.
— Не разбирам.
— Напълно съм убеден, че последователите на Рал си мислят, че ние сме кръвожадни чудовища, способни на всичко. Били са им разказвани безкрайни истории за безграничната жестокост на враговете им. Сигурен съм, че никой от тях не знае нещо повече за Мрачния Рал освен онова, което самият той им е казал — магьосникът се намръщи, умният му поглед се изостри. — Може би е изкривена логика, но това не я прави по-малко опасна и смъртоносна. Единственото желание на последователите на Рал е да ни смажат, не им е нужно да знаят нищо повече. Що се отнася до теб, за да спечелиш срещу по-силен противник, трябва да използваш главата си.
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Това ме притиска до стената. Мога да допусна смъртта на невинни хора и при все това да не сполуча да убия Мрачния Рал.
Зед го погледна многозначително.
— Не. Никога не съм казвал, че няма да можеш да убиеш Рал; казах само, че не можеш да използваш меча си за това.
Ричард съсредоточи погледа си върху своя стар приятел, лунната светлина отчасти осветяваше ръбестото му лице. В мрачното му съзнание проблеснаха няколко искрици мисъл.
— Зед — попита той тихо, — налагало ли ти се е да правиш това? Да допускаш смъртта на невинни хора?
Лицето на Зед доби сурово, замислено изражение.
— През последната война, а също и сега, в този момент. Калан ми каза, че Мрачният Рал е убивал невинни хора, за да разбере името ми. Никой не е могъл да му го каже, но Рал продължавал да убива с надеждата, че все някой го знае. Бих могъл да му се покажа, за да го накарам да спре убийствата, но това нямаше да доведе до победа над него, а само до смъртта на много повече хора. Изборът е болезнен — да допуснеш ужасната смърт на неколцина или още повече да умрат в мъки.
— Съжалявам, приятелю — Ричард се загърна по-здраво в пелерината си, пронизан от тръпки отвътре и отвън. Отново огледа спокойния пейзаж, след това върна погледа си върху Зед. — Запознах се с нощното дребосъче, Шар, точно преди да умре. Тя беше пожертвала живота си, за да доведе Калан тук, в името на живота на другите. Калан също носи товара на чуждата смърт.
— Така е — каза спокойно Зед. — Сърцето ме заболява, като си помисля какво е видяло това момиче. И какво ще видиш ти може би.
— Излиза, че моят проблем с взаимоотношенията помежду ни е нищожен.
Лицето на Зед изразяваше нежност и съчувствие.
— Но от него боли не по-малко.
Ричард още веднъж огледа околността.
— Зед, още един въпрос. Преди да стигнем до къщата ти, й предложих ябълка.
Зед избухна в смях.
— Предложил си червен плод на някой, който живее в Средната земя? Това е равносилно на смъртна заплаха, момчето ми. В Средната земя всички червени плодове са смъртно отровни.
— Да, сега вече знам, но тогава не знаех.
Зед се наклони напред, повдигайки вежда.