Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Какво?
— Казах добро момиче. Всички я харесваме. Но освен добро момиче, Ричард, тя е и други неща. Има си задължения.
Ричард се намръщи срещу стареца.
— И какви са тези други неща?
Зед леко се приведе напред.
— Не е моя работа да ти го казвам, Ричард. Тя трябва да го направи. Смеех да се надявам, че вече го е направила. — Старецът обгърна с ръка широките рамене на Ричард. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, единствената причина, поради която още не го е направила, е, че те харесва повече отколкото трябва. Страхува се да не изгуби приятелството ти.
— Ти знаеш тайните й; Чейс също ги знае. Виждам го в очите му. Всички освен мен знаят. Тази вечер тя се опита да ми каже нещо, но не можа. Не би трябвало да се притеснява от това, че ще изгуби приятелството ми. Това не може да се случи.
— Ричард, тя е чудесен човек, но не е за теб. Невъзможно е.
— Защо?
Зед зачовърка нещо из ръкавите си, като избягваше погледа му, докато говореше.
— Дадох й дума, че ще я оставя сама да ти го каже. Просто ми се довери; тя не може да бъде онова, което ти би искал. Намери си друго момиче. Има колкото щеш. Ами нали половината от хората по земята са жени; имаш богат избор. Избери си друга.
Ричард сви коленете си нагоре, обви ги с ръце и се загледа в далечината.
— Добре.
Зед го погледна изненадан, после се усмихна и потупа младия си приятел по гърба.
— Добре, но при едно условие — прибави Ричард, обгръщайки с поглед гората. — Ще ми отговориш на един въпрос, ама честно, колкото крастава жаба. Ако можеш да отговориш положително, тогава ще направя каквото казваш.
— Един? Само един въпрос? — попита предпазливо Зед, като постави кокалестия си пръст върху долната си устна.
— Един въпрос.
Зед помисли малко и отговори:
— Чудесно. Един въпрос.
Ричард обърна пламналите си очи към стареца.
— Преди да се ожениш, ако някой, на когото си имал доверие, приятел, някой, когото си обичал като баща, ако този човек бе дошъл при теб и ти беше казал да си избереш друга жена, ти би ли го направил?
Зед отклони погледа си от очите на Ричард и въздъхна дълбоко.
— По дяволите. Би трябвало да съм се научил да не се оставям Търсач да ми задава въпроси — той приближи сиренето до устата си и отхапа.
— И аз си го помислих.
Зед хвърли сиренето някъде в тъмното.
— Това не променя нещата, Ричард! Това не важи за вас двамата. Не го казвам, за да те заболи. Обичам те като син. И ако можех да променя нещата, бих го направил. Бих желал да не бъде така, заради теб, но няма друг начин. Калан го знае и ако ти опиташ, само ще я нараниш. Знам, че не би искал това да се случи.
Гласът на Ричард беше тих, спокоен.
— Ти сам го каза. Аз съм Търсач. Има начин и аз ще го открия.
Зед тъжно поклати глава.
— Бих искал да е така, момчето ми, но не е.
— Тогава какво трябва да направя? — попита Ричард, шепнейки на пресекулки.
Старият му приятел го прегърна с кокалестите си ръце и го притисна близо до себе си в тъмнината. Ричард се вцепени.
— Просто остани неин приятел, Ричард. Тя има нужда от това. Не можеш да й бъдеш нищо повече.
Ричард кимна в прегръдката на Зед.
След няколко минути Търсачът погледна подозрително и се дръпна от приятеля си на една ръка разстояние.
— А ти за какво дойде тук?
— За да поседя с приятеля си.
Ричард поклати глава.
— Не, ти си дошъл като магьосник, тайно от другите, за да посъветваш Търсача. А сега ми кажи какво има.
— Много добре. Дойдох тук в качеството си на магьосник, за да кажа на Търсача, че днес за малко да направи сериозна грешка.
Ричард свали ръце от раменете на Зед, но продължи да го гледа.
— Знам. Търсачът не бива да се излага на опасност, тъй като по този начин той излага на риск и всички останали.
— Но ти все пак щеше да го направиш — настояваше Зед.
— Когато ме определи за Търсач, ти постави на едно ниво доброто и злото. Аз съм нов относно отговорностите на положението си. За мен е трудно да видя приятел в беда и да не помогна. Знам, че не мога да си позволявам този лукс занапред. Считай, че си ме порицал.
Зед се усмихна.
— Е, дотук добре — млъкна за момент и усмивката му се изпари. — Но, Ричард, става въпрос за нещо по-голямо от онова, което се случи днес. Трябва да разбереш, че като Търсач може да се наложи да предизвикаш смъртта на невинни хора. В името на това да успееш да спреш Рал може да се наложи да не откликнеш на зова на онези, които се нуждаят от помощта ти. Войникът знае, че ако се наведе на бойното поле да помогне на паднал другар, може да получи удар в гърба, така че за да победи, той трябва да продължи да се бие независимо от виковете за помощ на приятелите си. Трябва да можеш да направиш това, за да си победител; това може да се окаже единственият начин. Трябва да привикнеш. Това е борба за оцеляване, в която молещите за помощ вероятно няма да са войници, а невинни хора. Мрачният Рал би убил всеки, за да победи. Единомишлениците му също. Независимо дали ти харесва или не, по-силният определя правилата. Трябва да ги спазваш или със сигурност ще бъдеш смазан от тях.