Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард кимна и всички се върнаха към собствените си мисли.
— Те са светлокафяви — каза тихо Калан. Всички се извърнаха към нея. Тя седеше с поглед, вперен в огъня. — Преследвачите на сърца са светлокафяви, с къса козина, подобна на тази на гърба на елен. Вече се движат навсякъде из Средната земя, откакто бяха освободени с падането на другата граница. Подлудели от липсата на цел, вече излизат и денем.
Тримата мъже стояха неподвижни, опитвайки се да осмислят думите й. Дори Зед спря да яде.
— Чудесно — шепнешком каза Ричард. — И какво още по-страшно от преследвачите ходи из Средната земя?
Не искаше да прозвучи като въпрос, по-скоро беше знак на това колко е объркан. Огънят пращеше и топлеше лицата им.
Очите на Калан отплуваха някъде далеч.
— Мрачният Рал — прошепна тя.
Тринадесета глава
Ричард се отдалечи от бивака и седна, опрял гръб на една студена скала, увит здраво в пелерината си, загледан по посока на границата. Дори и лекият ветрец беше леденостуден. Чейс му предостави първия караул, като остави за себе си третия, втория щеше да поеме Зед. Калан се възпротиви, че тя не е предвидена, но в крайна сметка се съгласи с надзирателя.
Луната осветяваше местността между него и границата. Беше леко хълмиста, с малко дървета и неголеми потоци; красиво място, като се има предвид колко беше близо до страховитата гранична гора. Тя, разбира се, вероятно също е била красива някога, преди Мрачният Рал да пусне кутиите в действие и да започне да унищожава границата. Чейс каза, че не вярва преследвачите на сърца да могат да ги стигнат тук, но ако се лъжеше, Ричард смяташе да ги види, когато се приближават. Той прокара ръка по дръжката на меча си за успокоение, плъзна пръсти по думата Истина, разсеяно ограждайки релефните букви, докато очите му се взираха в нощното небе — нямаше желание някой змей да го изненада за втори път в рамките на един ден. Зарадва се, че ще стои на пост пръв, тъй като още не му се спеше. Беше изморен, но не му се спеше. Въпреки това се прозяваше.
Планините, които бяха част от границата, се простираха зад ръба на тъмнината, отвъд мекия дюшек от гори, и се извисяваха като туловището на огромен звяр, твърде голям, за да може да се скрие. Ричард се запита какво ли го наблюдава в същия момент от тъмното. Чейс каза, че граничните планини се смалявали на юг и там, за където бяха тръгнали, съвсем изчезвали.
Неочаквано в тъмнината безшумно изникна Калан, здраво увита в пелерината си, и се прилепи плътно до него, за да го стопли. Не каза нито дума, просто седна. Дълги кичури лъскава коса докосваха лицето му. Ножът й го подпираше от едната страна, но той не каза нищо от страх тя да не се премести.
— Другите заспаха ли? — тихо попита, като я погледна през рамо. Тя кимна. — Откъде знаеш? — попита той с усмивка. — Зед спи с отворени очи.
Калан му се усмихна в отговор.
— Всички магьосници спят така.
— Наистина ли? Аз си мислех, че само Зед.
Докато оглеждаше внимателно долината за каквото и да е движение, усети очите й върху себе си. Обърна се и я погледна.
— Не ти ли се спи? — Тя беше толкова близо до него, че не се налагаше да говори по-силно.
Калан потръпна. Лекият ветрец разхвърля малко коса по лицето й. Тя протегна ръка и приглади разпилените кичури на мястото им. Очите й се спряха върху неговите.
— Исках да ти кажа, че съжалявам.
Щеше му се да положи главата си върху рамото му, но тя не го направи.
— За какво?
— За онова, което ти казах преди, че не бих искала да се върнеш да ме потърсиш. Не ми се ще да си мислиш, че не ценя високо приятелството ти, напротив. Просто онова, което вършим, е по-важно от живота на който и да е.
Ричард знаеше, че тя има предвид много повече от онова, което казва, както и той преди.
Надникна в очите й, почувства дъха й върху лицето си.
— Калан, имаш ли си някой? — страхуваше се от стрелата в сърцето си, но трябваше да попита. — Някой, който те чака в къщи имам предвид? Любим?
Задържа погледа на зелените й очи за дълго в своите. Тя не отмести глава, но очите й се изпълниха със сълзи. Повече от всичко на света му се искаше да я прегърне и целуне.
Калан протегна ръце и нежно го погали по лицето с върха на пръстите си. Преглътна.
— Не е толкова просто, Ричард.