История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
С разпространението на парите сред все по-широки слоеве от населението и с проникването на пазарите до най-отдалечените кътчета на планетата и най-бедният селяк трябвало да усвои някои основни правила на математиката и елементарни принципи на функциониране на пазара. Този преход към един нов начин на мислене е отразен между другото и в народните предания и приказките за деца от съответните епохи.
Митовете и легендите от по-ранни времена се въртели все около юнаци и змейове, оръжия и битки, гордост и чест, свръхчовешки подвизи срещу свръхестествени сили. Ако прочетем някои приказки от феодалния период обаче, ще се натъкнем на образи като героя от „Джак и бобеното стъбло“, който за малко не разорил овдовялата си майка, като продал кравата й за шепа бобени зърна. Предмет на приказката е една неразумна сделка, извършена от младеж, който не разбира законите на пазара. За негов късмет бобените зърна се оказват вълшебни и Джак донася богатство на семейството си, като надхитря и обира великана. Подобна е тематиката на приказките за гъската, която снася златни яйца, или за търсачите на злато отвъд дъгата. С навлизането в късното средновековие и оттам в модерната епоха все повече народни приказки са посветени на пазара, парите и тяхното стопанисване или учат как да не се оставим да ни измами някой зъл магьосник.
Парите принудили хората да свеждат качествените различия между нещата до количествени. Те не само позволили, но и наложили цифровото обозначаване на предметите и явленията, а този цифров израз от своя страна направил възможно сравняването на неща, иначе неподлежащи на сравнение. Квантификацията, или количественото представяне, стимулирала бурното развитие на математиката, а приложена в разширен вид към други сфери на познанието, тя направила възможни точните науки. Тази тенденция към числено представяне лежи в основата на модерната мисъл — от развитието на математиката и точните науки до все по-голямата обективизация на правото, медицината, образованието и практически всички останали професии.
Десетичната система на парите и нейният брат близнак — метричната система на мерки и теглилки — променили не само начина на употреба на парите, но и самия механизъм на мислене. Появата на едно ново емпирично мислене, съчетано с по-строга дисциплина при боравенето с числа и категории, имала силен ефект върху онова интелектуално развитие, довело през осемнайсети век до появата на Просвещението. Новата интелектуална класа вече не се ограничавала с търсене на истината в научните трудове на древността и средновековните религиозни трактати. Самите учени вече можели да създават знания чрез наблюдение на действителността и описване на наблюдаваните явления. По този начин знанието се генерирало чрез индукция — анализ на наличните факти и доказателства, вместо чрез дедукция — от Светото писание и господстващата религиозна догма. В своя бит хората винаги са натрупвали знанията си индуктивно и емпирично, чрез уроците на опита, но този вид знания се смятали за нелегитимни от средновековните университети.
С въвеждането на новите методи на измерване и все по-голямата важност на цифровия израз в научното изследване учените изобретили и нова измервателна апаратура. В допълнение към усъвършенстването на съществуващите везни и механичния часовник били създадени уреди като термометъра за измерване на температурата, барометъра — за измерване на въздушното налягане, и хидрометъра — за измерване на влажността на въздуха.
Предводителите на научната революция не били учени в класическия смисъл на думата. Често те дори нямали университетско образование, нито пък заемали академични длъжности. В замяна на това те провеждали своите изследвания в практическата сфера като хора, изкарващи прехраната си с ръцете. Към групата на тези новатори принадлежали мъже като например Бенджамин Франклин, а също и като Джоузеф Пристли. Син на шивач от Йоркшър, като млад Пристли учил богословие и се готвел за църковна служба, но се посветил на науката, когато поради симпатиите си към Френската революция бил принуден да избяга от своя дом, подпален от разярена тълпа. По-късно той емигрирал в Пенсилвания поради единствената причина, че там живеел неговият герой Бен Франклин. Именно в новата си родина Пристли открил кислорода и посветил голямата част от живота си на научни експерименти.