Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато приключи с чистенето на птиците, тя влезна вътре и видя Нези край първото огнище. Тя разпалваше огън в голямата камина.
— Бих искала да сготвя яребици в дупка, както ти правиш задушено в дупка. Мога ли да взема въглища? — попита Айла.
— Разбира се. Трябва ли ти нещо друго?
— Имам сушени билки. Предпочитам свежи зеленчуци за птици. Но по това време на година няма.
— Можеш да надникнеш в складовото помещение. Там има зеленчуци, които би могла да употребиш, а също и сол — обясни и Нези.
„Сол“ — помисли си Айла. Не беше готвила със сол откакто напусна Клана.
— Да, бих използвала сол. Може би и зеленчуци. Ще видя. Къде мога намеря жарава?
— Аз ще ти дам, само да свърша с това.
Айла се загледа как Нези пали огъня, отначало машинално, без да обръща много внимание, но после се заинтригува. Макар че по-рано не беше се замисляла, тя знаеше, че при тях няма достатъчно дървета. За гориво използваха кости, а те не се разпалваха лесно. Нези беше взела малка главня от друга камина и с нея разпали малко съчки, събрани за подпалки, После прибави сух тор, който даде по-горещ и силен пламък, а след това постави обрезки и парченца от кости. Те не се подхванаха добре.
Нези раздухваше огъня, за да го поддържа като в същото време движеше малка дръжка, която младата жена не беше забелязала до този момент. Айла долови леко свистене, подобно на вятър, видя как се разпиля малко пепел и забеляза, че пламъкът се разгоря по-силно. От това костните парчета започнаха да тлеят по краищата, а сетне лумнаха. Айла изведнъж установи източника на нещо, което не и даваше мира, нещо което едва долавяше, но което я дразнеше от самото и пристигане в Лъвския бивак. Миризмата на пушека беше друга.
Самата тя понякога бе палила огън със сух тор и познаваше силния, остър мирис на неговия дим, но основното гориво, което използваше, беше от растителен произход беше свикнала с миризмата на пушека от горящи дърва. А горивото в Лъвския бивак беше от животински произход. Миризмата на горящи кости бе друга — напомняше печено месо, оставено твърде дълго на огъня. В комбинация със сух тор, какъвто също използваха в големи количества, се получаваше силен остър мирис, който проникваше във всяко кътче на бивака. Не беше неприятен, но за нея бе непознат и тя изпитваше леко безпокойство. Сега, когато откри причината, тя се освободи от неясното напрежение.
Айла се усмихна докато наблюдаваше как Нези прибавя още кости и наглася ръчката така, че да се засили пламъкът.
— Как постигаш това? — попита тя. — Правиш огън така силен?
— За да гори, огънят трябва да диша, а вятърът е дъхът на огъня. Майката ни научи на това, когато направи жените пазителки на огнището. Можеш сама да го видиш, когато раздухваш огъня с дъха си — тогава той става по-силен. Изкопали сме канал под огнището, чийто отвор е отвън по него вкарваме вятъра. Каналът е облицован с животински черва, които са били надути с въздух преди да бъдат изсушени, а после покрити с кости, за да не се затлачи каналът с пръст. Въздухопроводът за това огнище минава нататък, под тези рогозки от треви. Виждащ ли? Айла погледна натам, където сочеше Нези и кимна.
— Влиза ей тук — продължи жената, показвайки и кух бизонов рог, подаващ се от отвор, разположен встрани от ямата-огнище под нивото на пода. — Но на човек не всеки път му е нужен еднакъв вятър. Зависи колко силно духа навън и какъв огън ти трябва. Ето с това спираш вятъра или го пускаш вътре — каза Нези, показвайки и ръчката, закрепена за вратичка, направена от тънка раменна кост.
Като решение бе просто, но идеята бе оригинална — истинско техническо постижение от съществено значение за оцеляването на хората. Без него Ловците на мамути не биха могли да живеят в субполярните степи, с изключение на няколко изолирани района, въпреки изобилието от дивеч. В най-добрия случай щяха да идват тук само през лятото. В почти напълно обезлесените земи с жестоки зими, чието настъпване се забелязваше по напредването на ледниците по сушата, огнището с въздухопровод им даваше възможност да горят кости — единственото гориво, което се намираше в достатъчно големи количества, за да им позволи да живеят тук целогодишно.
След като Нези разпали огъня, Айла прегледа складовите помещения, за да види дали ще си хареса нещо за плънка на яребиците. Съблазняваха я изсушени зародиши от яйца на птици, но те вероятно трябваше да се изкисват, а тя не знаеше колко време би и отнело това. Замисли се дали да не използва диви моркови или зърната от шушулки млечен фий, но се отказа.