Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Целувката загуби част от властността са, езикът му премина по устните й, а неговите устни докоснаха притворените клепачи.
— Ще се погрижа следващия път да не ме смесвате с друг, мадам. И няма да ви обладавам вече в гръб, а ще ме гледате в очите и ще шепнете името ми.
— Няма да има следващ път! — извика тя гневно.
— О, ще има, разбира се.
Скай поклати глава отчаяна, почти разплакана.
— Просто не знам как да ви го кажа така, че да ме разберете.
— Вярно, не знаете как.
— Нима не разбирате? — Сълзи капаха от миглите й.
— Какво да разбирам?
Скай се отскубна от него и отвърна с пресекващ глас:
— За мен би било непоносимо, а за вас също, ако родя дете и не знам, дали пиратът му е баща или вие. Ще ме презрете завинаги, нали?
Той замълча и когато вдигна поглед, я изненада болката, която съзря в очите му, болка, която той побърза да прикрие. Само въздъхна и се поклони вдървено.
— Повече няма да ви досаждам и измъчвам, милейди. Елате! Сега, на светло, ще стигнем за броени часове в Уйлямсбърг.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
На потока двамата спряха за малко. Рок Кемерън пи от бистрата вода и дори си потопи главата в нея. Да имаше как, Скай би се хвърлила във водата, но в крайна сметка се задоволи с освежителна глътка, а след това изми и лицето си.
Той я чакаше мълчаливо. Още на развиделяване огънят загасна и преди да тръгнат, той стъпка жарта. Изтупа шапката си от пепелта и изведе Скай на пътя. През цялото време тя вървеше на няколко храчки зад него. Изтощение и мъка тегнеха на душата й Не можеше да забрави отминалата нощ, която й откри толкова тайни. Не можеше да забрави обаче и утринта, в която се почувства тъй посрамена. Сега познаваше Рок по-добре отпреди и все пак не знаеше почти нищо за него. Може би пък наистина нямаше да й се удаде да избяга от него. Но искаше ли всъщност наистина да го напусне? Чувстваше се почти запленена от него — та този мъж успяваше да разбуди в нея горещите пламъци на страстта. Да можеше някак да забрави онзи, който я люби първи…
В този момент обаче я измъчваха други проблеми. Рок също призна, че е загрижен за нейния баща.
Скай поспря, за да извади някакво камъче от обувката си и Кемерън се обърна към нея.
— Бързо ли вървя?
— Не… Всъщност да, ако може малко по-бавно.
— Няма нужда да бързаме толкова. — продължиха пътя си и той я хвана за ръка. Малко по-късно обаче отново се спря.
— Идва някаква карета. Надявам се да е моята.
Колата излезе от завоя и Скай веднага разпозна герба на вратата.
— То се знае, че ще ни последват. Сигурно Щурм е преследвал кобилата чак до Кемерън Хол.
Каквото и да бе правил преди това жребецът, сега той кротко потропваше зад каретата. Питър седеше до кочияша. Като видя двамата друмници, се усмихна облекчено и скочи от капрата. Чистосърдечната радост от срещата с господаря стопли душата на Скай. Сигурно в Рок се криеше нещо, щом като можеше да събужда такива чувства у хората.
— Милорд, милейди! — извика икономът. — Толкова се радвам, че ви намерих! Много се разтревожихме, когато конете дойдоха сами.
— Е, слава Богу, не се случи нищо лошо — отвърна Кемерън, — дребна неудача, нищо повече. И ние се радваме, че те виждаме, Питър. А сега трябва да стигнем по най-бързия начин в Уйлямсбърг.
— Да, милорд. — Питър отвори вратата. — Към Уйлямсбърг! Бързо! — подкани той кочияша. Последният кимна на господаря си и нахлупи широкополата си шапка още по-ниско над челото.
Скай се запита дали вече не е виждала някъде този човек, но го забрави бързо и с помощта на Рок се качи в каретата.
По време на пътуването той се беше облегнал в ъгъла и мълчеше, вглъбен в мислите си. Обхвана я страх и накрая запита:
— Нещо не е наред! Къде ли е татко?
— Може би е решил, че ние ще го посетим в дома му.
Тя поклати глава.
— Едва ли. Нали искаше да ни чака в Кемерън Хол.
— Скоро ще разберем всичко.
Не след дълго каретата спря и Питър скочи от капрата, за да отвори вратата.
— В края на града сме, Сър. Накъде да тръгнем — към двореца на губернатора или към лорд Кинсдейл?
— При лорд Кинсдейл! — извика Скай иззад гърба на Рок. Срещайки погледа му, добави бързо:
— Ако татко си е у дома.
Колата потегли отново и Скай дръпна завеските на прозорчето. Уйлямсбърг се бе променил. Минаха първо край новата църква, след това пред погледа и се изправи губернаторският дворец. Изисканата постройка се издигаше в края на просторна тревна площ. На улицата играеха деца, търговци подкачаха минувачите да купят от стоките им. В градините се трудеха роби, а на купчина тухли пред бяла къта свиреше флейтист. В долния край на улицата се белееше бащиният й дом, едноетажен, ограден от гъсто наредени колове.