Любовницата на корсаря

Върху нея бе легнал Рок Кемерън. Загледа го втренчено и бавно изпусна задържания въздух. Не див звяр я преследва, а мъжът, за когото уж е омъжена. По-добре да се бе натъкнала на мечка!

— За Бога, Скай, какво правите тук?

— Какво правя ли? — нападна го тя гневно. — Питате ме какво правя, след като ме изплашихте до смърт?

— Мадам, за малко да умрете, когато изтичахте точно пред кобилата ми — и то не само след като избягахте от мен, а и като откраднахте най-добрия ми кон.

— Щях да върна Щурм.

— И себе си ли щяхте да върнете?

— Казах ви, че не съм ваша собственост.

— Моя сте.

— По това може да се спори.

— Няма място за спор — отвърна той тихо.

Тя отново понечи да отвори уста и да протестира, но в този миг луната наново се скри зад някакъв облак и в тъмнината Скай вече не виждаше нищо друго освен сребърното сияние в очите на Рок Кемерън. Разтрепери се цялата и когато той се накани да се изправи, тя инстинктивно се вкопчи в него. Мъжът внимателно отстрани ръцете й.

— Успокойте се, скъпа. Трябва да запаля огън.

Докато той събираше съчки и чаткаше с кремък по огнивото, Скай седеше свита под някакво дърво като въплъщение на нещастието. Скоро от клонките се заизвиваха тънки пламъчета, които осветиха лицето на Рок. Беше се преоблякъл междувременно. В простите си кожени панталони и памучна риза приличаше по-скоро на горски работник. Беше без перука, лента придържаше тъмната коса на врата. В този си вид приличаше повече от всякога на Сребърния сокол.

Тя го наблюдаваше със свити крака и брадичка, опряна на коленете. Когато приседна до нея, го запита:

— Защо тръгнахте след мен? Щях да се оправя и без вашата помощ.

— Много се съмнявам. За щастие разбрах къде може да сте в момента, когато Щурм ме пресрещна. Тръгнали сте в съвсем погрешна посока, милейди.

— Да, загубих се. Сигурна съм обаче, че скоро щях отново да открия пътя.

— Естествено. Макар че в паниката си се изпречихте точно пред коня ми. И двамата сме пленници на гората, защото глупавата кобила със сигурност е поела към дома, а Щурм, като я види, ще разкъса юздите, с които го завързах, и ще я последва. Умен жребец, но все пак ще я подгони слепешката…

— Както и вие ли ме подгонихте?

Той я изгледа пронизващо, но като разбра, че е твърде изтощена, реши да не изостря разговора. Усмихна се снизходително и отговори:

— Да, както и аз ви подгоних, милейди — отметна нежно кичур коса от челото й. — Защо решихте да избягате?

— Исках да се върна при баща си.

Рок стана, за да добави още дърва в огъня, а след това седна до нея.

— И аз съм загрижен за него. Смятах още утре да ви заведа в Уйлямсбърг.

— Утре ли? — прошепна тя неприветливо.

Той само докосна страната й.

— Наистина ли ви внушавам такъв страх, че предпочитате по-скоро да се изложите на мрака, отколкото на осветените от брака съпружески ласки?

Руменина изби по страните й и тя наведе очи.

— Не… аз…

— Е, каква е причината?

— Аз… аз…

— Лъжете, мадам.