Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Кочияшът познаваше пътя и спря точно пред оградата. Скай изобщо не дочака някой да й отвори вратата, скочи на улицата и се затича през градината право към къщната врата.
— Татко!
Чу стъпки, които се приближаваха откъм салона и висока, хубава негърка отвори вратата. При вида й Скай извика зарадвана:
— Мати!
— Скай! — двете се прегърнаха топло. — О, детето ми, как се радвам, че отново сте тук! Най-сетне! Баща ви толкова се безпокоеше…
— Къде е той?
Двете се отделиха една от друга, Мати погледна към входа през рамото на Скай, видя Рок и направи реверанс.
— Лорд Кемерън…
— Добър ден, Мати. — Той тръгна бавно към салона, а двете жени го последваха. Държи се, сякаш си е у дома, помисли Скай с лека неприязън.
— Къде е лорд Кинсдейл? — попита той.
— Толкова е ужасно, лорд Кемерън! — Мати се завтече към масичка от розово дърво, на която стояха различни напитки, и му сипа коняк. Той пое чашата с удоволствие. — Бедният лорд Кинсдейл е пленник на подлите негодници.
— Какво-о? — изкрещя Скай.
— Преди седмица „Силвър месенджър“ навлезе в реката. Познавате баща си, Скай. Направо не беше на себе си и веднага реши сам да ви вземе от онзи остров. Жаден за дела, той веднага се отправи към някаква долна кръчма, за да наеме там капитал. Само че този човек се оказал пират. По мнение на губернатора Спотсууд вина за това състояние на нещата носи правителството на Каролина. Тези гадини първо слизат в Северна Каролина, а след това по сушата допълзяват и дотук. Хванем ли ги, ще ги окачим всичките на бесилото!
При тези думи Скай се свлече в елегантно кресло, стил Луи XIV, разположено пред камината, и покри отчаяна лицето си с ръце. Тя много добре си спомняше клането на борда на „Силвър месенджър“, когато пиратите нападнаха кораба. О, татко, мислеше си тя и зарида беззвучно. Ти си всичко, което имам на този свят…
Не, освен него имаше и съпруг — някакъв чужд човек…
Обичаше баща си, той толкова й бе необходим в този момент. Стар смешник! Какво го бяха прихванали дяволите? Омъжи я за Рок Кемерън, но дори и на зет си не се доверяваше. Съвсем импулсивно, точно каквато бе и тя, той е забравил всякаква предпазливост и се е хвърлил да я спасява.
— Някой поискал ли е откуп? — обади се Рок и Скай повдигна поглед с надежда.
Но Мати поклати отрицателно глава.
— От „Силвър месенджър“ дойде някакъв човек, съвсем порядъчен момък според мен, защото веднага отиде, при губернатора. Съобщил му е, че корабът е превзет от пирати, а лорд Кинсдейл е пленен. И аз самата не знам нищо повече — Скай изхълца, а икономката приклекна до нея и я прегърна. — Успокойте се, моля ви! Уверена съм, че няма да го сполети нищо лошо. Губернаторът вече изпрати кораби…
Скай скочи рязко от мястото си.
— Да, губернаторът! Той сигурно знае повече! — изтича покрай Мати и Рок и излезе на улицата. Роклята й бе изцапана след прекараната нощ в гората, по страните на лицето сълзите бяха оставила следи, но в този момент всичко това нямаше никакво значение. Тя се отправи решително към тревната площ пред двореца. Трябваше да стори всичко, което бе по силите й, за да освободи баща си от властта на тези негодници и убийци.
След нея някой викаше и тя се опря изтощена на едно дърво. Към нея тичаше Рок.
— Скай — почакайте ме!
Двамата заедно се отправиха към портала на двореца, но пред тях се изпречиха въоръжените стражи.
— Трябва да говоря незабавно с губернатора! — извика Скай.
— А коя сте вие, мис? — запита я недоверчиво един от мъжете.
Рок сложи ръка на рамото й.
— Лорд и лейди Кемерън. Наистина въпросът не търпи отлагане.
— О, милорд, вие ли сте това! Губернаторът Спотсууд е тук. — Стражите се отстраниха и им направиха път. — Още днес предиобед той искаше да ви посети в Кемерън Хол.
— Е, ние пък му спестихме това усилие и дойдохме сами. — Рок преведе Скай пред портала и зашепна ядосано в ухото й:
— Знам, че сте изнервена, мадам, и затова мога да ви простя някои неща. Само че търпението ми започва да се изчерпва. Избягате ли ми само още веднъж, ще ви нашибам собственоръчно с камшик. — Възмутена, тя пое дъх, за да му отговори, както се полага, но в този момент всички стражи се заобръщаха към тях. На лицето на Рок светкавично изникна пленителна усмивка. — О, на полата ви е кацнала конска муха… За съжаление, скъпа, облеклото ни е крайно неподходящо за аудиенция при губернатора, но като се вземат предвид обстоятелствата, не можем да променим нищо.
Външната врата на двореца се отвори. Пред тях в дълбок поклон застана икономът на Спотсууд.