Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Рок лежеше на леглото И при вида й се изправи учуден. Облечен бе само в кожените си панталони. Загледа в смаян, а след това посегна към ризата, която висеше на един стол. Този жест развесели Скай. Съвсем неотдавна, едва сутринта, те бяха в съвсем интимна близост, а сега той целомъдрено покрива разголената си гръд.
— Какво ви води при мен? — няколкото свещи осветяваха помещението съвсем оскъдно, но този път тъмнината не обезпокои Скай. Чувстваше се сигурна и закриляна до Рок. Все пак съм негова жена, каза си тя. И наистина, от тази сутрин вече съм негова жена. В този момент осъзна, че желае да остане при него. Нека само да преодолее трудностите, които го очакват, и да спаси баща си. После ще го възнагради, Бог й е свидетел…
Приближи се към него.
— Аз…
— Да, какво има? — Рок стана от леглото. Макар и вече облечен, широките му бронзови рамене все още стояха пред очите й. Спомни си отново страстта, на която стана подвластна рано сутринта. Нима бе започнала да се влюбва в мъжа си, след като сърцето й принадлежеше на Сокола? Искаше да каже нещо, но не успя да намери подходящите слова.
— Вие треперите цялата, милейди. — Посещението й го учуди истински. Тази заран се бе държал като глупак. Но близостта й, разголената плът, тихите стонове, които издаваше — всичко това надделя над волята му. Нищо, че бе твърдо решен само да я държи в прегръдките си и да не прави нищо повече. Смайването, което тя прояви, след като се любиха, сряза сърцето му като нож. Реши от този момент нататък да не я докосва.
А сега тази жена бе тук, при него, чиста, ухаеща, с големи, искрящи очи. Видът на нейните треперещи устни предизвика в него остро желание. Той се извърна рязко и отиде до масата, на която имаше бутилка с най-добрия кафяв ром на Мати. Напълни чаша и я подаде на Скай.
Тя отпи нервно.
— Аз…
— Да?
— Ако наистина искате… — Гласът й наново замря.
— Да?
Тя отпи още глътка ром. Светлината на свещите придаваше червеникав оттенък на косите й, разпилени като слънчево сияние върху раменете. Обзе го копнеж тези копринени къдрици да полегнат на гръдта му…
— Бяхте много мил с мен, милорд.
— Така ли?
— Ценя това, което направихте за мен.
— Та вие сте моя жена, мадам. — Докато я наблюдаваше, желанието му нарасна още повече. Някакъв вътрешен глас го предупреждаваше да запази разума си, но той не му обърна особено внимание. Остави я да говори, каза си той. Нека се приближи към теб — или избяга… С голямо усилие на волята се сдържа да не дръпне кърпата, с която бе загъната, и да не опита лично този аромат на рози, който обгръщаше плътта й.
— Точно това се опитвам да ви обясня…
— Какво искате да кажете?
— Ако… ако наистина искате да ме задържите като своя жена — въпреки всичко, което стана… Тогава аз съм ваша, милорд.
Думите й още висяха във въздуха, а на него му трябваше доста време, докато осъзнае смисъла им. Тази пленителна, красива, сладка жена бе дошла сама при него…
В този миг тя повдигна ръце, кърпата се свлече на земята и съвършеното и тяло се изправи пред него на слабата светлина на свещите. Гърдите и, връхчетата с цвят на корал, се надигнаха, а по тях се виеха игриво златните й къдрици.
Рок се вцепени. Трябваше му много време, за да излезе от това състояние. В един миг обаче той издаде сподавен вик, грабна чашката с ром от ръката й, запокити я в камината и дръпна Скай грубо в обятията си. Занесе я до леглото, положи я върху него и погледът му се плъзна по тялото й. Някаква пелена замъгляваше очите й, а влажните устни се разтвориха подканващо. Но той не я целуна. Все още не. Седна на ръба на леглото, погали гърдите й, устните му обхванаха едно от розовите връхчета, повдигна глава и видя, че то се втвърдява още повече.
Ръцете му замилваха цялото й тяло, но все още не докосваше устните й. Тя понечи да го притегли към себе си, но той се изплъзна, притисна лице в корема й, спусна се още по-надолу. Разтвори бедрата й внимателно и ласките му станаха неудържими. Тя затаи дъх и след това извика възмутено. Но той бе неумолим. Тази вечер тази жена трябваше да му даде всичко, на което бе способна. Повдигна отново глава, видя сведените й клепачи. Тя отвори очи и погледите им се срещнаха. Тогава главата му отново слезе надолу, между краката й. Езикът страстно премина по нежната плът от вътрешната страна на едното бедро. Скай започна да стене високо и се загърчи в опита си да избяга от още по-интимни милувки, макар и да знаеше, че съпротивата й е безсмислена. Та нали самата тя му бе казала, че му принадлежи.
Разтреперана вплете пръсти в косата му, зашепна неразбираеми слова и изхълца тихо, когато езикът му, разравяйки почвата на страстта, се впи в самото й средоточие. Постепенно я доведе, до прага на екстаза, а след това и до върха. Красивото и тяло се затърчи е конвулсии и едва тогава той най-сетне приближи устните й, за да сподави с дълга, дълга целувка страстните степания.