Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Защо, защо тогава не сте го арестували все още? Нали искате да го окачите на бесилката?
— Не е толкова просто да бъде хванат. До този момент дори не съм го и приближавал. Нямам достатъчно войници за целта. Ако го нападна, той без всякакво усилие ще потъне в нощта. Слушайте, до Джеймстаун имало някаква кръчма, в която се сбира всякаква паплач. Според слуховете вчера вечерта Сокола е бил там.
— Защо ми казвате всичко това? — прошепна Скай. В този миг тя също хвърли бърз поглед към вратата, страхувайки се, че мъжът й внезапно може да се върне. В душата й се породи надежда. Ако лорд Кемерън бе добър моряк, то Сокола пък бе непобедим.
— Ти беше за няколко дни негова пленничка, нали? — попита губернаторът.
Тя само кимна.
— Държа ли се добре с теб?
— Да.
— Мисля си дали не би могла да накараш единия негодник да хване другия. Нека първо ни помогне, пък после ще дойде и неговия ред да увисне на бесилото.
— Сър…
— Шт, тихо, мъжът ти е тук.
„Не ми е мъж“ — понечи да изкрещи тя, но навреме си спомни за разумния аргумент на Рок, че истината, дори и да я отричаш, пак си остава истина. Нямаше право да иде при Сребърния сокол, тъй като бе жена на друг. Не биваше да посещава този разбойник… Въпреки всичко обаче знаеше едно нещо — отпътува ли Рок, тя веднага щеше да се отправи към „краля на пиратите“. На карта бе заложен животът на баща й…
Рок се приближи с големи крачки по дървения под. Губернаторът позвъни на прислугата и поръча да се сервира храна.
— Изпратих Питър у дома — каза Рок на жена си. — Вярвайте ми, ще открия баща ви и ще го върна у дома здрав и читав.
Тя остана с впечатлението, че Спотсууд наблюдава сцената с доста странно изражение на лицето и поруменя, когато Рок я погали нежно но рамото. По нищо не личеше какво знае губернаторът за техните съпружески отношения. Сведе очи при мисълта, че възнамерява да предаде собствения си мъж.
— Кога отплаваш. Рок? — попита Спотсууд.
— Утре заран. Нощта ще прекарам в дома на Скай.
— Чак утре ли? — извика тя смаяна.
— Да. Не сте ли съгласна?
— Според мен… би трябвало да тръгнете по-рано, милорд. Още днес. С всяка минута Логан се отдалечава оттук заедно с баща ми.
— Не е възможно да подготвя „Лейди Елена“ толкова бързо за това плаване. Тръгваме на зазоряване. Вярвайте ми, всичко ще е наред.
Сервираха малка закуска и Спотсууд пожела да се осведоми за пребиваването на Скай в Ню Провидънс. Тя не бе в състояние да му разкаже кой знае колко, тъй като бе престояла там съвсем кратко. И въпреки това и двамата мъже я слушаха с жив интерес.
На душата й бе тежко. Питаше се какво да прави от този момент нататък. Очевидно Рок не възнамеряваше да я изпуска от очи до заминаването си. Как при това положение да открие Сокола?
Напуснаха губернатора малко преди да се стъмни. Когато на сбогуване й подаде ръка, тя отново си спомни за неговото предложение. Да се обърне за помощ към Сокола и след като си свърши работата, ще го обесят.
Докато пресичаха с Рок поляната пред двореца, хапеше нервно долната си устна. Той я прегърна през рамо и тя почувства как се разкъсва между угризенията на съвестта и растящото влечение към този мъж.
— Какво става с вас, мадам? — попита той недоверчиво и тя не посмя да отвърне на погледа му.
— Страхувам се за баща си.
Той спря и я притегли към себе си.
— Успокойте се. Няма да ви разочаровам.
Скай се усмихна през сълзи. В този миг долавяше гласовете на играещи деца, тихото шумолене на вятъра сред листата. Боже, какъв мир и покой навсякъде… И Рок я държеше тъй нежно и внимателно в прегръдката си — той, нейният съпруг. А любимият?
Изведнъж тя се дръпна от него.
— Сега искам да си ида у дома и да се изкъпя.
— Разбира се, скъпа.
Половин час по-късно тя седеше вече във ваната, обгърната от пяната на френския сапун с дъх на рози, и облегна глава назад, наслаждавайки се на сладкия аромат. Рок се настани в една от стаите за гости.
Той сам поиска това. В гората бе й обещал да не я закача повече и очевидно искаше да удържи думата си.
Мислеше си за неговия шепнещ глас, за нежностите му. По тялото й пропълзя топлина, която не се дължеше единствено на горещата вода. Не, длъжна е да забрави всичко това. Да изпитва такива чувства след всичко, което я свързва със Сребърния сокол — мъжа, когото тази нощ ще моли за помощ… Непременно трябва да успее! Трябва някак си да излезе, без да я забележи никой.
Изправи се във ваната и се присегна към кърпата. Все още не й идваше нищо наум. Голямата памучна кърпа ухаеше на слънце. Уви се в нея и внезапно решението просветна. Изтича от стаята си и се отправи към отсрещната врата. Почука колебливо и без да дочака отговор, влезе.