Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Уви, законен е. — Гласът му звучеше почти съчувствено. — Какво толкова ви плаши в този факт? Не съм чудовище все пак, нали?
— Никога не съм твърдяла това. Само че… — Скай отново се поколеба. — Не мога да ви обясня точно какво изпитвам.
Мълчанието му продължи много дълго. Сега вече и тя долови плисъка на водата от поточето. Огънят топлеше лицето й. Чувстваше се спокойна, нощта вече не я плашеше — до нея седеше Рок.
— Да не би да сте се влюбили в нечестивия ми братовчед? — запита я той неочаквано.
— Разбира се, че не! — отвърна тя и скочи възбудено от мястото си. — Той… той е пират, а аз ви казах вече, че…
— Да, да, употребил е грозно насилие спрямо вас. — Отново облак затули луната и сянка падна върху загадъчните сребристи очи на Рок.
— Да… точно така беше — изрече тя неуверено.
Внезапно той се усмихна и протегна ръка към нея.
— Елате, легнете спокойно до мен на меката горска пръст. Само ще ви прегърна… и нищо повече.
— Аз… аз… — понечи тя да протестира, но така и не успя да го стори, тъй като той я хвана за един от глезените, дръпна рязко и тя се приземи до него. Накани се да скочи възмутена, но той се засмя и я прегърна здраво.
— Всичко е наред. Не се притеснявайте — притисна я към себе си, а думите му й подействаха по странно успокоителен начин. Успя да прикрие объркването си донякъде, тъй като бе легнала на една страна, гърбом към него, и не се налагаше да гледа лицето му. Стори й се, че неговото топло тяло е като истинска предпазна стена и притвори очи. — Много пъти вече искахте да ме предложите на някой пират, защото ви обременявам — прошепна тя унесено.
— Е, не сте малко бреме наистина — съгласи се той.
Тя не пожела да му противоречи и не след дълго заспа доволна в обятията му.
Денят просветля и тя засънува, но сънят бе реалност… Слънчеви лъчи си проправят път сред листата на дърветата и някъде наблизо се носи мелодичното шуртене на вода.
Лагуната…
Лежи до езерото, със Сокола. Слънцето я гали и тя всмуква в себе си аромата на пръстта. Усеща ръцете на любимия, нежни и възбуждащи, горещия му лъх на врата си, пръстите му върху гърдите, стегнатото тяло в гърба й…
Оплетена в сладостна тъкан от музика и чувства, в този миг тя бе мечтателка в някакъв далечен, далечен рай. Ръцете на любимия се плъзнаха под ризата и загалиха бедрата й. Пожела да се обърне и да го привлече в обятията си, но той я държеше здраво. Вече не нежно и гальовно, а властно сграбчи бедрата й и се съедини с нея, проникна дълбоко в нея, облада я цялата. Замаяна, тя искаше да си поеме въздух, но любимият прошепна само едно „Шшт…“ в ушите й. Той се движеше вътре в нея могъщ като вятъра и вълните и не след дълго смущението й премина във висша наслада. Извика тихо, понечи да хване слънцето, все по-високо и по-високо, но не там горе бе светлината, а в нея самата, светлина, която ще се пръсне, която се превръща в сладка амброзия, изпълваща всичко в нея, център на нейното Аз. Усети го как потрепера целият със стон, притисна я за последен път към себе си, тялото му се отпусна, а ръката полегна тихо върху разголеното й бедро.
Скай разтвори широко очи, видя надвесените дървета, дочу ромона на поточе… Любимият се отдръпна от нея, пристегна панталоните си и нещо кожено докосна голата й плът.
Не, не беше сън.
Разярена, тя се обърна към мъжа си. В сребристосивите му очи проблясваше доволство, радост, мъжки триумф.
— О-о! — извика тя силно и придърпа бързо полите си. Той се подпираше на лакът, напълно облечен. — Как можахте да направите това!
Пелена забули очите му.
— Да, наистина, мадам. Как ли съм могъл да чакам досега!
— Да, но вие знаете, че… — тук Скай млъкна.
— Какво да знам?
— Че не искам да ви принадлежа.
— Наистина ли не искате? — Той се изправи гъвкаво при тези думи. — Хиляди извинения, вярна моя съпруго, но аз не чух и дума на протест, съпротива също не усетих. Дочух единствено стоновете, които издавахте, усетих ритмичните движения на бедрата ви, долових тихия писък, когато достигнахте мига на пълна наслада.
— О, Боже!
— И вие твърдите, че съм упражнил насилие над вас?
— Да.
Очите му се присвиха.
— Като онзи противен, презрян пират ли упражних насилие над вас?
Тя скочи възмутена и го удари по лицето с всичката сила, която имаше. Рок позволи да го удари, но веднага след това я дръпна към себе си, притисне я здраво към гръдта си, вплете пръсти в косите й и с огнена решимост впи устните си в нейните. Тя започна да се бори ожесточено, но в един момент огънят на неговата страст премина и в нея и потуши съпротивата й.