Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— О, не знам как да го кажа — така, че да ме разберете. Аз не ви мразя.
Кемерън отново се изправи.
— Нямаме никаква храна. В торбите на седлото имаше нещичко, но нали конят избяга… Ще се опитаме все пак да си потърсим. Тук наблизо тече и вода, чувам някакво поточе.
— Така ли? — Скай повдигна глава и се заслуша. — Не чувам нищо.
— Можете да ми вярвате, мадам. Не съм отраснал в град и познавам добре тези шумове.
— Наистина ли не сме далеч от това поточе?
— О, не — подаде й ръка. — Елате, ще ви го покажа.
Тя се изправи с негова помощ, но инстинктивно се загледа в пламъците и Рок отгатна мислите й.
— Не се бойте, няма да се отдалечаваме много от огъня. Ще можем да го следим през цялото време.
— Възможно ли е да стигнем пеша оттук до Уйлямсбърг?
Той само поклати глава.
— Ще ни трябват няколко часа, а през нощта е опасно.
— Значи, оставаме в гората, така ли?
— Да, тук сме в безопасност. Огънят ще гори до зазоряване.
Рок бе прав. Дори след като се отдалечиха, заревото на огъня се виждаше. Сигурно нямаше да остави огъня така, без надзор — все пак съществуваше някакъв риск от пожар. Скоро стигнаха до потока. Тя коленичи на брега и пи от бистрата вода с шепи. Рок също не пропусна случая да се освежи.
Докато се връщаха към лагера, луната отново изплува от облаците и Скай въздъхна с облекчение. Седнаха до огъня и по едно време Рок попята:
— Кажете ми, защо всъщност се страхувате от тъмнината?
Освен мен, баща ми, Хети и Гретел и камериерката ми в лондонския интернат никои друг не знае причината.
— И каква е тя? — настоя той.
— Наистина ме е яд, че не мога да преодолея този страх. Толкова е глупаво… — призна тя смутено. — Стъмни ли се, изпадам в паника и ставам напълно беззащитна.
— И на какво се дължи този ваш страх?
Скай се поколеба дали да отговори, но след това пое дълбоко дъх. След всички тези усилия, които лорд Кемерън беше положил, може би бе длъжна все пак да му даде някакво обяснение.
— Баща ми притежава обширни имоти, също и на север.
— На територията на ирокезите ли?
Скай кимна утвърдително.
— Когато това се случи, бях едва петгодишна. Напук на родителите си и на семейната традиция баща ми се оженил за мама, макар че била обикновена келнерка. Тя наистина е била много красива. На сватбата се заклела да го обича вечно и ако трябва, да го следва и накрай света. Никога няма да я забравя. От нея се излъчваше толкова топлина и вътрешна сила.
— Много да обичахте майка си?
— С цялата си душа. И така — придружавахме баща ми, докато правеше оглед на имотите си в областта на ирокезите. Беше зает с измервания на терена, а ние двете с мама го чакахме в някаква къщурка. Бяхме взели със себе си само една прислужничка. Мама си пееше, доволна, че поне за известно време може да се държи естествено и няма да се налага да играе ролята на дама от обществото. Внезапно обаче тя замлъкна, вдигна някакъв капак на пода и ме бутна надолу в избата, в която през лятото се съхраняваше вино и ейл. Там долу нямаше никаква светлина и пръстеният под издаваше мирис на плесен.
Тя се поколеба дали да продължи. Не можеше да си поеме дъх. Ненавиждаше тази своя слабост точно толкова, колкото и необходимостта да я споделя с някого. Но лорд Кемерън знаеше вероятно всичко. Баща й едва ли е препуснал да го осведоми за страха й от тъмното.
— И какво стана след това? — продължи да пита Рок.
— Предупреди ме да не издавам нито звук и затвори капака. Веднага след това чух ужасяващ трясък, сякаш колибата щеше да се срути. Майка ми изкрещя, а аз повдигнах малко капака, за да видя какво става. Индианци, нашарени в боя, се нахвърлиха върху нея, а аз, ужасена от гледката, се хвърлих на влажния под. Един от тях дръпна капака и ме загледа ухилен. Окървавените му ръце се протегнаха към мен. Но в този миг татко се завърна и го застреля на място. Индианецът се свлече върху мен, капакът хлопна и останах заключена в тъмното заедно с трупа. Сигурно не е изминало много време, докато татко ме открие, но ми се стори, че е било цяла вечност.
— И индианците убиха майка ви, нали?
Скай поклати глава.
— Още като са се нахвърлили върху нея, тя се е самоубила. Тя… тя обичаше татко. Затова и не мога да разбера защо… — на това място Скай замлъкна. Не искаше да изрече тежкото обвинение, което я измъчваше. Та лорд Кемерън се държеше толкова мило с нея, докато тя изливаше душата си.
— Не разбирате защо ви е принудил да се омъжите за мен ли?
— Не разбирам защо изобщо ме кара да встъпвам в брак — погледна с надежда към Рок. Никога до този момент не бе разговаряла с него толкова сериозно и открито — все едно, че й беше най-близък приятел. — Кажете ми все пак — та този брак не може да е законен?