Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
„Не! — рекъл си той и стиснал зъби, яростно повторил: Не! Няма да умра днес! Не искам да умра!“
Но какво можел да направи, сгънат на три и намушкан в тесния чувал, дето не можел дори да се помръдне: коленете и лактите му сякаш се били прилепили към тялото. Свободен оставал само езикът му.
— О, доблестни воини — рекъл той от чувала. — Спрете за минутка, искам да прочета преди смъртта си молитва, та всемилостивият аллах да приеме душата ми в светлите си селения.
Стражарите пуснали чувала на земята.
— Чети! Но от чувала няма да те пуснем. Чети молитвата си в чувала.
— А къде се намираме? — попитал Настрадин Ходжа. — Аз питам, за да ме обърнете с лице към най-близката джамия.
— Намираме се до Каршинските порти. Тук на която и страна да те обърнем, наоколо има джамии. Чети по-скоро молитвата си. Ние не можем да се бавим дълго.
— Благодаря, о, благочестиви воини — с печален глас отговорил от чувала Настрадин Ходжа.
На какво разчитал? Сам не знаел. „Ще спечеля няколко минути. А после ще видим. Може би ще излезе някоя слука…“
Той почнал високо да се моли, като същевременно се вслушвал в разговорите на стражарите.
— И как ли не се сетихме отведнъж, че новият звездоброец е тъкмо Настрадин Ходжа? — вайкали се стражарите. — Ако го бяхме познали и заловили, щяхме да получим от емира голяма награда!
Мислите на стражарите течали в обичайната посока, защото алчността била същност на живота им.
Тъкмо от това се възползувал Настрадин. Ходжа. „Ще се опитам да направя така, че те да се отдалечат нанякъде от чувала, па макар и за съвсем кратко време… Може би ще смогна да скъсам въжето, може би някой ще мине по пътя и ще ме освободи.“
— По-скоро свършвай молитвата си! — казали стражарите, като сритали чувала. — Чуваш ли! Нямаме време за чакане!
— Една минута, доблестни воини! Остана ми една последна молба към аллаха. О, всемогъщи, всемилостиви аллах, стори така, че оня човек, който намери закопаните от мен десет хиляди танга, да отдели от тях една хиляда и да я даде на моллата, като му поръча да се моли за мене в продължение на цяла година…
Като чули за десетте хиляди танга, стражарите притихнали. Макар Настрадин Ходжа да не виждал нищо от своя чувал, той знаел точно какви са сега лицата на стражарите, как се споглеждат и побутват с лакът.
— Носете ме по-нататък — рекъл той кротко. — Предавам духа си в ръцете на аллаха.
Стражарите се бавели.
— Ние ще си починем още малко — угоднически рекъл един от тях. — О, Настрадин Ходжа, не мисли, че ние сме безсърдечни, лоши хора. Само службата ни кара да постъпваме с тебе толкова жестоко; ако можехме да преживеем със семействата си без заплатата на емира, тогава, разбира се, веднага щяхме да те пуснем на свобода…
— Какво приказваш? — уплашено пошепнал друг. — Ако го пуснем, емирът ще ни вземе главите.
— Мълчи! — засъскал първият. — Само да получим парите.
Настрадин Ходжа не чувал шепота, но знаел, че стражарите си шепнат и какво си шепнат.
— Аз не изпитвам омраза към вас, о, воини — рекъл той с благодарна въздишка. — Самият аз съм прекалено грешен, за да осъждам другите. Ако аллах ми дари прошка на оня свят, обещавам ви да се помоля за вас пред престола му. Вие казахте, че ако не била заплатата на емира, Щели сте да ме пуснете? Помислете над думите си! Та с това вие бихте нарушили волята на емира! Следователно бихте извършили тежък грях. Не! Не искам заради мене да обременявате с грях душите си; вдигнете чувала и ме носете към езерото, нека се изпълни волята на емира и волята на аллаха!
Стражарите се спогледали смутено, като проклинали благочестивото разкаяние, което изведнъж — и според тях съвсем ненавреме — споходило Настрадин Ходжа.
В разговора се намесил третият стражар; досега той бил мълчалив, защото измислял една хитрост.
— Колко тежко е да виждаш човек, който едва пред смъртта си е почнал да се разкайва за греховете и заблудите си — рекъл той, като намигал на другарите си. — Не, аз не съм такъв! Отдавна вече съм се разкаял и водя благочестив живот. Но благочестието на думи, несъпроводено от угодни на аллаха дела, е мъртво — продължавал стражарят, докато другарите му си затискали устата с длани, за да не се разсмеят, защото той бил известен като непоправим играч на зарове и блудник. — Ето аз например съпровождам благочестивия си живот с праведно и благочестиво дело, а именно: строя в родното си село голяма джамия и заради това лишавам себе си и семейството си дори от храна.