Тримата мускетари

Това беше друга фраза на конт дьо Рошфор, която беше запомнил и намираше случай да каже.

— А знаете ли какво е това държава, за която говорите? — попита госпожа Бонасийо и дигна рамене. — Останете си обикновен гражданин, без много да хитрувате, и служете на тая страна, която ви дава повече облаги.

— Ехе! — каза Бонасийо, като потупа една издута кесия, която издаваше сребърен звън. — Какво ще кажете на това, госпожо проповедничке?

— Откъде са тези пари?

— Не се ли досещате?

— От кардинала ли?

— От него и от моя приятел конт дьо Рошфор!

— Конт дьо Рошфор ли! Та той ме отвлече!

— Възможно е, госпожо.

— И вие приемате пари от този човек?

— Не ми ли казахте, че това отвличане е чисто политическо?

— Да. Но това отвличане имаше за цел да ме накара да предам господарката си и чрез мъчения да се изтръгнат от мене признания, които биха могли да опетнят честта, а може би да застрашат и живота на моята височайша господарка.

— Госпожо — заяви Бонасийо, — вашата височайша господарка е вероломна испанка и всичко, което прави кардиналът, е много хубаво.

— Господине — заяви младата жена, — знаех, че сте страхливец, скъперник и глупак, но не знаех, че сте подлец.

— Госпожо — каза Бонасийо, който никога не беше виждал жена си ядосана и отстъпваше пред съпружеския гняв, — госпожо, какво казахте?

— Казах, че сте негодник! — продължи госпожа Бонасийо, която видя, че малко по малко си възвръща влиянието върху своя мъж. — Ах, вие се занимавате с политика, вие, и то с политиката на кардинала! Вие се продавате телом и духом на дявола за пари!

— Не на дявола, а на кардинала.

— Все едно! — извика младата жена. — Ришельо значи сатана.

— Мълчете, госпожо, мълчете, може да ни чуят!

— Да, имате право и ще се срамувам за вас поради вашата страхливост.

— Но какво искате от мене? Кажете!

— Казах ви: да заминете още сега, господине, да изпълните честно поръчката, с която ви удостоявам. При това условие ще забравя всичко и ще ви простя. И още нещо — и тя му подаде ръката си, — ще ви върна приятелството си.

Бонасийо беше страхлив и алчен, но той обичаше жена си и се трогна. Един петдесетгодишен мъж не може да се сърди дълго на двадесет и три годишна жена. Госпожа Бонасийо видя, че той се колебае.

— Е? Решихте ли се? — запита тя.

— Но, скъпа приятелко, поразмислете какво искате от мене. Лондон е далеч от Париж, много далеч и поръчката, която ми възлагате, е свързана може би с опасности.

— Няма значение, ако вие ги избегнете!

— Слушайте, госпожо Бонасийо — каза търговецът, — слушайте; аз решително отказвам: боя се от интригите. Видях Бастилията! Бррр! Ужасно нещо е Бастилията! Само като си помисля, косите ми настръхват. Заплашваха ме с мъчения. Знаете ли какво се казва мъчения. Забиват ви в краката дървени клинове, докато костите изпращят. Не, не, по никой начин няма да отида. Но дявол да го вземе, защо не отидете вие самата. Защото, право да ви кажа, мисля, че досега аз съм се лъгал във вас: мисля, че вие сте мъж, и то от най-решителните!