Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Пъхна обикновените златни халки в дупките на ушите си и обърна глава, за да провери как изглежда. Харесваше й как краищата на леко чупливата й коса се навиваха през тях, сякаш бе нарочно подстригана така, че да се получи този ефект. Това бе още нещо, на което я бяха научили приятелките й от колежа — как сама да подобрява външния си вид. Най-големият им дар бе обучаването и постигането на известна сръчност в танците, в полагането на грим, в начина на обличане и държане в обществото. Основите бяха полагани толкова постепенно, че изобщо не бе забелязала промените. Една по една всяка тухла бе зидана в стените, докато изведнъж, едва сега, сградата бе станала толкова голяма, че вече можеше да я съзре и сама да й се възхити.
Самоувереност.
Как бе завиждала на всички, които я имаха! Уеб и Лусинда бяха динамични, активни и самоуверени личности от вида, създаващ нации и империи. Глория често пъти бе сляпа за всичко останало, освен себе си, но когато бе убедена в правотата си, държеше на своето. Самоувереността на Джеси бе просто неописуема. Лоуъл бе уверен в работата си с животните, поверени на грижите му, а Танси ръководеше кухнята. Дори монтьорите в автосалона, откъдето бе купила колата си, бяха сигурни във възможностите си да отстранят всеки технически проблем по машината.
Тази бавно формираща се структура бе нейната собствена самоувереност. Осъзнаването я накара да разтвори широко очи от учудване. Когато ставаше въпрос за коне, тя е сигурна в себе си и това бе типично за нея от край време. Беше се оказала достатъчно самоуверена или просто безразсъдно храбра, за да се изправи срещу онзи ужасен мъж в гората днес и бе успяла да го принуди да престане да малтретира коня си.
Избликът на гняв и яд я бе раздвижил, появила се бе борбеност, чието съществуване не бе подозирала. Конят, разбира се, се бе оказал катализаторът, тя обичаше толкова много животните, а когато забележеше някой да се отнася зле с тях, изпадаше в истинска ярост. Но въпреки това собствените й действия я изненадаха, изправиха я лице в лице с една дълбоко скрита страна от характера й, която смяташе за отдавна мъртва или поне за сигурно приспана. Вече не мяташе гръм и мълнии, когато се разгневеше, нито настояваше да се наложи, но щом преценеше за нужно, оповестяваше мнението си. Пазеше голяма част от преживяванията си само за себе си, но това бе изцяло нейно решение, нейният собствен начин не само да се справя със сърдечните огорчения, но и да ограничи болката. Защитаваше се, като не си позволяваше да се интересува от нищо или поне да не показва на никого, че е загрижена, а през повечето време външно изразеното безразличие бе достатъчно.
Продължи да се взира в огледалото към лицето, което познаваше толкова добре, и все пак нещата, които видя, бяха съвсем нови, сякаш току-що бе отворила врата с различен ъгъл на полезрение.
Хората в града се отнасяха към нея с уважение, изслушваха я, когато заговореше, колкото и рядко да се случваше това. В областта имаше дори група млади жени, които се занимаваха с бизнес и я канеха редовно на съботни обеди в ресторанта на Калахан, но не за да говорят за работа, а за да се посмеят, да се пошегуват и да… се държат като приятелки. Приятелки. Не я канеха да излиза с тях, защото е наследничката на Лусинда, или защото искат да й измъкнат някоя идея, или да й поискат някаква услуга. Канеха я просто защото я харесваха.
Досега не бе го проумяла. Устните й се разтвориха изненадано. Толкова бе свикнала да мисли за себе си като за пълномощника на Лусинда, че изобщо не бе смитала, че може да бъде поканена някъде заради самата себе си.
Кога се бе случило всичко това? Замисли се, но не можа да посочи точен момент. Процесът се бе оказал толкова постепенен, че нямаше някакво по-особено събитие, което да ознаменува промяната.
Дълбоко в себе си почувства прилив на мир и спокойствие. Уеб щеше да получи Дейвънпорт, точно както Лусинда винаги бе планирала, но дълбоко насаденият у Роана страх при мисълта да напусне защитните му граници, започна да избледнява. Въпреки всичко щеше да се махне, обичаше Уеб толкова много, че не можеше да разчита на самоконтрола си. Ако останеше, най-вероятно някоя нощ щеше да се вмъкне в леглото му и да го помоли да я вземе отново.