Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Сигурно пак ще се видим някой ден — подигра се той и заби пети в хълбоците на коня.
Стреснатото животно подскочи и препусна толкова силно, че щеше да я събори, ако не бе успяла да отскочи встрани.
Мъжът се отправи към шосето, навеждайки се, за да избегне ниските клони на дърветата. Изчезна от полезрението й за секунди, въпреки че доста време след това Роана продължи да чува конския тропот.
Тя отиде до един голям дъб, облегна се на стеблото му и затвори очи, разтреперана.
Това се бе оказало едно от най-глупавите и безразсъдни неща, които някога бе правила. Беше извадила голям късмет и го съзнаваше. Този мъж можеше да й причини много сериозни неприятности, можеше да я пребие, да я изнасили и дори да я убие, би могъл да направи каквото пожелае. Без изобщо да се замисли, се бе хвърлила стремително в една опасна ситуация. Точно тази импулсивност бе създавала основните проблеми в детството й и се бе оказала първопричината за трагичната смърт на Джеси и за заминаването на Уеб.
Беше смятала, че безразсъдните й пориви са вече унищожени, но все още — за свое нещастие — ги носеше, дълбоко погребани в себе си, готови всеки момент да изскочат на повърхността. Сигурно щеше да разбере и по-рано, ако нещо я бе ядосало достатъчно. Но в Дейвънпорт не малтретираха конете, а и бе изтекло доста време, откакто не си бе позволявала да изпита някаква загриженост за каквото и да било. Уеб си бе отишъл, а безкрайната върволица от сиви и еднообразни дни бе следвала своя монотонен ход.
Все още трепереше след изпитания страх и гняв, а краката й не я държаха. Няколко пъти си пое дълбоко дъх, като се опитваше да се успокои. Не можеше да се прибере у дома в това състояние на разклатено самообладание. Всеки, който я видеше, щеше да разбере, че нещо се е случило, а тя не желаеше да преповтаря станалото и да изслуша един куп обвинения. И сама знаеше, че е постъпила глупаво и че е извадила голям късмет.
Но най-вече не искаше никой да види пропуканата фасада на спокойното й изражение Беше объркана и ужасена от неочакваната си уязвимост. Трябваше да се прикрива много по-добре. Не можеше да се пребори с присъщата си слабост към Уеб и това и бе достатъчно. Вътрешната й защитна обвивка не би могла да издържи каквито и да било допълнителни изпитания.
Когато се овладя достатъчно, за да може да върви, излезе от гората и пресече поляните край пътя, като този път внимаваше да не се закача по тръните. Десният й глезен тупаше от болка и непрекъснато й напомняше, че го е изкълчила.
Когато стигна до колата ся, седна на шофьорското място и отпусна крака на земята. Наведе се, смъкна обувките си и ги почисти от пръстта. След като се огледа и видя, че по пътя няма коли, повдигна полата си и свали скъсания чорапогащник. С него избърса обувките си и ги обу на бос крак.
В чантата си имаше салфетки. Извади една, навлажни я и изтри драскотините по краката си, за да заличи малките кървави петънца. Това, както и един гребен през косата, бе всичко, което можеше да направи за момента. Но за да бъде по-сигурна, щеше да използва стария номер от детските си години, като се качи през външните стълби до втория стаж и обиколи по верандата до собствената си стая.
Не знаеше кой е онзи мъж, но искрено се надяваше никога повече да не го види.
Петнадесета глава
Беше също като едно време. Опитваше се да се вмъкне в стаята си, без никой да я види. Но тогава го бе правила в напразен опит да се скрие след някоя пакост или извършен пред свидетели гаф. Сблъсъкът с този непознат брутален тип бе нещо много по-сериозно. А съществуваше и тази разлика, че сега бе достатъчно зряла, за да признае глупавата си постъпка, а не да разправя опашати лъжи в опит да я прикрие. Ако я попитаха, нямаше да лъже, но все пак не възнамеряваше сама да разказва за случилото се.
Успя да се добере до стаята си без никакви проблеми. Бързо се съблече и се вмъкна под душа, замижавайки от болка, когато водата обля изподраните й крака. След като се изкъпа, трябваше да вземе мерки срещу възможни възпаления, така че намаза раничките със спирт, а после и с гел от алое. Щипенето изчезна почти веднага, а след като то престана да й напомня непрекъснато за обезпокоителната среща в гората, нервите й започнаха да се успокояват.
Няколко изчетквания с четката пооправиха косата й, а след три минути полагане на малко грим всички следи от преживяното бяха заличени. Роана погледна изтънченото изражение в огледалото, понякога се изненадваше от образа, който виждаше там, сякаш не бе самата тя. Благодаря на Бога за приятелките си от колежа, помисли си тя. Почти целият й живот бе осеян със загуби, смъртта на родителите й, убийството на Джеси, заминаването на Уеб. Но колежът се бе оказал доста добър период, което в голяма степен се дължеше на онези говорещи провлачено, наблюдателни и остроумни млади жени, които бяха взели под своето крило непригодната девойка и бяха използвали експертните си познания върху обществото и козметиката, за да я превърнат в приемлива дебютантка. Интересно как компетентно полагане на спирала можеше да се превърне в миниатюрно зрънце самоувереност, как усвояването на грациозна танцова стъпка някак си развърза езика и й позволи да води свободно светски разговори.