Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
„Сигурно съм умрял — помисли си кендерът. — Умрял съм и сега съм по-лек от въздуха. Ама как да разбера?“ — Той заопипва трескаво кръста си. Нямаше много ясна представа за задгробния живот, но предполагаше, че е малко вероятно да му разрешат да отиде там с торбите си. Бяха на мястото и Тас въздъхна с огромно облекчение, но едва не се задави, защото в този момент полетът му се забави и усети, че започва да пада! Той се замисли трескаво и осъзна, че е долепил ръце до тялото си. Побърза отново да ги разпери и точно както очакваше, полетя отново нагоре. Мисълта за задгробния живот престана да го измъчва и Тас се отдаде на удоволствието от летенето — размаха ръце, преобърна се по гръб и се опита да види накъде отива.
Аха, ето горе вече се виждаше някаква светлина. Но това бе друг тунел, доста по-дълъг от този, по който се беше спуснал.
— Леле, Флинт ще умре от завист, като научи — помисли си гласно кендерът, но в същия миг видя други шест скъпоценни камъка, които много приличаха на първите. Въздушното течение отслабна тъкмо когато вече бе решил, че с удоволствие би приел летенето като начин на живот. Тас стигна до края на тунела и се задържа на нивото на пода в осветеното с факли помещение.
Изчака малко, за да види дали няма пак да се понесе нанякъде, и дори размаха ръце, но полетът му явно беше приключил. Кендерът въздъхна и реши, че така и така е стигнал дотук, поне да разгледа наоколо. Той подскочи, приземи се на каменния под и се огледа.
Помещението бе значително по-голямо от гробницата, а множеството факли по стените разпръсваха бяла светлина. Намираше се в подножието на стълбище от каменни плочи, което извиваше надясно и водеше към нещо като втори етаж, където забеляза балкон с перила. Тас едва не си изкълчи врата от взиране нагоре. Накрая му се стори, че долавя някакви цветни отблясъци на отсрещната стена.
Но кой беше запалил факлите? И що за място бе това? Друга част от гробницата на Хума? Да не би да беше долетял в Драконовата планина? Кой живееше тук?
При тази мисъл Тас бръкна под туниката си, извади малък нож — ей така, за по-голяма сигурност — и се качи на белия балкон.
Помещението беше просторно, но не виждаше много, защото отблясъците от факлите го заслепяваха. Обширният таван се крепеше върху огромни мраморни колони, а от балкона тръгваше друго стълбище. Тас се подпря на перилата и огледа стената зад себе си.
— Брадата на Реоркс! Това пък какво е!
Това беше картина. По-точно — огромен стенопис. Започваше от стълбището и опасваше целия втори етаж. Всеки сантиметър от стенописа блестеше с изумително ярки цветове. Кендерът не бе кой знае какъв почитател на изобразителното изкуство, но такова великолепно творение едва ли някога беше виждал. Или не? Изображението му се стори познато и колкото повече го гледаше, толкова по-сигурен ставаше, че вече го е виждал.
Тас започна да изучава картината. Точно срещу него бяха изобразени дракони с всевъзможни цветове, които се спускаха към земята. Градовете избухваха в пламъци — като Тарсис, — сградите се рушаха, хората бягаха панически. Гледката му се стори ужасна, кендерът бързо я отмина и продължи да крачи по балкона, вперил очи в стената. Онова, което видя в центъра, го накара да затаи дъх.
— Точно така, Драконовата планина! — прошепна на себе си и шепотът му отекна в помещението. Той се огледа бързо и изприпка напред, облегна се на парапета и се вгледа отблизо в картината. Тя наистина изобразяваше Драконовата планина, където се намираше в момента. Само че разрязана вертикално, сякаш от някакъв гигантски меч! — Каква красота! Това е истинска карта! — въздъхна захласнат Таселхоф. — Ето ме тук! Издигнал съм се горе в планината. — Той огледа помещението и изведнъж проумя. — Ами да, аз съм в гърлото на дракона. Ето защо формата на тази стая е толкова особена. — Той се обърна към картата. — Ето я картината, а това е балконът. И колоните… — Тас се завъртя на сто и осемдесет градуса. — Да, ето я голямата стълба! — Отново се обърна. — Води към главата! Ето оттук съм влязъл. Нещо като въздушен тунел. Но кой е построял всичко това… и защо?
Кендерът продължи нататък, като се надяваше да открие в картината някакъв ключ към загадката. В дясната част на стенописа беше изобразена друга битка. Но тя не го изпълни с такъв ужас като първата. На нея бяха изобразени червени, черни, сини и бели дракони — бълващи огън и лед, а с тях се биеха сребърни и златни дракони.