Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Не! — Тя се обърна и вдигна ръка, сякаш да се предпази от заклинанието.
Силвара стоеше пред олтара с няколко изсъхнали розови листа в ръка и тихо напяваше. Лорана опита да се пребори със сънливостта, която започна да я обзема, и се прокле за глупостта си. Хвана се за каменната скамейка, но не успя да се задържи и падна на колене. С последни усилия повдигна клепачи и видя как Терос и Гилтанас се строполяват на пода. Джуджето захърка още преди главата му да удари скамейката. Преди да заспи, Лорана усети как въздухът около нея се изпълни с аромат на рози.
9.
Удивителното откритие на кендера.
Кокоши пера.
Таселхоф чу, че Силвара започна да напява някакво заклинание и реагира съвсем инстинктивно — сграбчи щита от пиедестала и се пъхна под него. Тежкият щит го захлупи напълно и той остана така, докато свърши заклинанието. Изчака малко, за да види дали няма да се превърне в жаба или някое по-интересно животно, но за негово огромно разочарование не се случи нищо.
Накрая се отегчи да лежи на студения каменен под и изпълзя безшумно изпод тежкия железен щит. Всичките му приятели спяха. Значи това бе заклинанието! Но къде беше Силвара? Сигурно е отишла да доведе някое страшно чудовище, което да ги изяде.
Таселхоф чу, че Силвара започна да напява някакво заклинание и реагира съвсем инстинктивно — сграбчи щита от пиедестала и се пъхна под него. Тежкият щит го захлупи напълно и той остана така, докато свърши заклинанието. Изчака малко, за да види дали няма да се превърне в жаба или някое по-интересно животно, но за негово огромно разочарование не се случи нищо. Накрая се отегчи да лежи на студения каменен под и изпълзя безшумно изпод тежкия железен щит. Всичките му приятели спяха. Значи това бе заклинанието! Но къде беше Силвара? Сигурно е отишла да доведе някое страшно чудовище, което да ги изяде.
Тас вдигна предпазливо глава и надникна иззад пиедестала. Видя я близо до входа на гробницата. Беше коленичила, полюшваше се и издаваше някакви откъслечни стонове.
— Как да продължа? — чу я Тас да говори на себе си. — Доведох ги тук. Не е ли достатъчно? Не? — Тя поклати нещастно глава. — Да, отпратих кълбото. Те не знаят как да го използват. Трябва да наруша клетвата. Ти беше права, сестро — изборът е само мой, но е много труден! Аз го обичам…
Силвара се разрида и зарови глава в дланите си. Милостивият кендер изпита желание да отиде при нея и да я успокои, но осъзна, че тя говореше за някакви страшни неща — „труден избор“, „нарушена клетва“… — и реши да изчезне от погледа й, докато не е разбрала, че заклинанието й не го е хванало. Само че Силвара стоеше точно на входа на гробницата и той се зачуди как да се промъкне покрай нея, но тогава съзря дупката. Погледът му светна. И без това умираше от желание да види какво има вътре. Дано само да не са я затворили.
Кендерът се промъкна на пръсти до олтара, хвърли един поглед към Силвара и се промъкна до дупката. Скривалището определено беше много по-добро от досегашното.
Нямаше стъпала, но по стените се виждаха ръкохватки. Един сръчен кендер — като него например — не би трябвало да срещне никакво затруднение. Този тунел може би извеждаше навън. Тас чу нещо зад себе си и се обърна — Силвара напяваше и се полюляваше…
Кендерът прецени, че няма време за мислене и се спусна в дупката. Стените бяха хлъзгави и плесенясали, а ръкохватките — разположени твърде далеч една от друга. „Направени са като за хора — помисли с раздразнение Тас. — Никой не се грижи за дребните!“
Беше се замислил толкова дълбоко, че видя скъпоценните камъни едва когато ги подмина.
— Брадата на Реоркс! — изпуфтя той. Тази ругатня много му харесваше и затова я бе заел от Флинт. Шест прекрасни скъпоценни камъка — големи колкото човешка длан — образуваха кръг по стената на шахтата. Бяха покрити с мъх, но само с един поглед определи, че са ужасно ценни.
— И защо някой ще погребва тук тези прекрасни камъни. — зачуди се гласно кендерът. — Обзалагам се, че е бил някой крадец. Ако успея да ги изчовъркам, ще мога да ги върна на законния им собственик. — Пръстите му хванаха първия камък.
Внезапно в шахтата нахлу мощно въздушно течение, което го отлепи от стената така, както зимният вятър откъсва листо от дървото. Тас вдигна поглед и видя как светлият отвор се смалява все повече. Опита се да си представи колко голям е чукът на Реоркс, но в същия миг спря да пропада. Въздушното течение го подметна още няколко пъти, след което внезапно смени посоката си и го понесе встрани. Той въздъхна със съжаление, че няма да пропадне от другата страна на света, и се понесе по някакъв страничен тунел. След това ненадейно започна да се издига! Усещането бе много странно и вълнуващо. Разпери ръце, за да докосне стените на тунела, и установи, че полетът му се ускори.