Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Млъкни, Тас — промълви немощно Лорана, вперила поглед във Физбан, който беше коленичил до Силвара и я разтърсваше.
— Какво си направила? — Гласът му бе рязък.
Лорана реши, че това е някакъв друг старец, облечен в дрехите на магьосника. Този решителен и силен мъж определено не приличаше на завеяния магьосник, когото познаваше. Но това лице трудно можеше да се сбърка, а още по-малко — шапката!
Тя погледна Физбан и Силвара и долови някаква могъща и непозната сила, която протичаше помежду им. Изпита непреодолимо желание да побегне от това място и да тича, докато падне от изтощение. Но не можеше да помръдне.
— Какво си направила, Силвара? — повтори Физбан. — Нарушила си клетвата?
— Не! — изстена тя и се сгърчи в краката му. — Не съм. Още не съм…
— Бродиш по света в чуждо тяло и се намесваш в делата на хората. Дори си ги довела тук.
Силвара вдигна мокрото си лице и го погледна с такава молба, че Лорана също се разплака.
— Да, направих го! — извика Силвара. — Така трябваше! Видях нещастие и страдание. Освен това… — гласът й притихна и погледът й се зарея в пространството — едно от драконовите кълба беше в тях…
— Да… — промълви магьосникът. — От Ледената стена. То беше в теб. Какво направи с него, къде е сега?
— Отпратих го…
Физбан сякаш се състари за секунди. На лицето му се изписа безкрайна умора, въздъхна тежко и се подпря на жезъла си.
— Къде е то, Силвара?
— У Стърм е — намеси се уплашено Лорана. — Ще го отнесе в Санкрист. Какво означава всичко това? Той в опасност ли е?
— Кой? — Физбан я изгледа през рамо и лицето му просветна. — О, здравей, скъпа. Много ми е драго да те видя. Как е Говорителят на слънцата?
— Баща ми… — Тя поклати озадачено глава. — Какво общо има баща ми с цялата работа? Кой…
— Я, и брат ти е тук. — Физбан протегна ръка на Гилтанас. — Радвам се да те видя, синко. И вас, сър. — Той се поклони на Терос, който го гледаше недоумяващо. — Сребърна ръка, а? Тъй, тъй… Терос Айрънфелд, нали не греша? Доста съм слушал за теб. Аз се казвам… — Магьосникът млъкна и сбърчи чело. — Казвам се…
— Физбан — подсказа веднага Тас.
— Точно така, Физбан. — Старецът кимна и се усмихна.
На Лорана й се стори, че той погледна предупредително към Силвара, която сведе глава, сякаш го е разбрала. Тъкмо щеше да го попита, когато Физбан отново се обърна към нея.
— Чудиш се какво става, нали? Нека тя ти каже, защото аз ще тръгвам. Чака ме дълъг път.
— Трябва ли? — попита тихо Силвара и погледна към Гилтанас. Физбан проследи погледа й и когато видя напрегнатото лице на елфския принц, изражението му омекна и той поклати тъжно глава.
Силвара вдигна умоляващо ръце, Физбан отиде при нея и силно я прегърна.
— Не — гласът му бе нежен и внимателен, — не те задължавам да им казваш. Изборът е твой. Можеш да направиш така, че да забравят всичко.
Тъмносините й очи бяха единственото цветно петно на лицето й.
— Но това означава…
— Да. Сама трябва да решиш. — Той я целуна по челото. — Сбогом, Силвара.
Старецът се обърна към останалите.
— Е, трябва да тръгвам. Драго ми е, че пак се срещнахме. Малко ми е криво за кокошите пера, но не ви се сърдя. — Той млъкна и изгледа нетърпеливо Таселхоф. — Идваш ли? Нямам цяла нощ на разположение!
— Къде? С теб ли? — Тас пусна главата на Флинт, която изкънтя кухо, удряйки се в каменния под, и рипна. — Тръгвам. Само да си взема багажа… — Изведнъж се спря и погледна припадналото джудже. — Флинт…
— Той ще се оправи — увери го Физбан. — Раздялата с приятелите ти ще бъде съвсем кратка. Ще ги видим пак… — Той се намръщи и промърмори на себе си: — седем дни, и още три, плюс този… колко беше седем по четири? Аха, някъде около деня на Глада. Тогава ще свикат Съвета. Хайде, чака ме работа. Твоите приятели са в добри ръце. Силвара ще се погрижи за тях, нали, скъпа?
— Ще им кажа — обеща тя, без да откъсва тъжния си поглед от Гилтанас.
Пребледнелият принц гледаше ту нея, ту магьосника и в душата му бавно се прокрадваше леден страх.
— Както прецениш. — Физбан помилва сребърната й коса и се обърна.
— Ще бъда ли наказана? — попита тя точно когато старецът потъваше в сенките. — Магьосникът спря, поклати глава и я погледна през рамо.
Според мен вече си наказана, Силвара. Но ти си постъпила така в името на любовта. Наказанието е в самата теб, както и твоят избор.
Той пристъпи в тъмното и Таселхоф се втурна след него размахал многобройните си торби.
— Довиждане, Лорана! Довиждане, Терос! Да се грижите за Флинт!
Те изчезнаха в мрака, но гласовете им все още се чуваха: