Дракони на зимната нощ

— Дойдохме с няколко приятели. Останалите са долу… ако още са живи — подсмръкна Тас.

— Защо да не са живи?

— Ами те… Силвара ги…Силвара! — Физбан се изправи рязко и бялата му коса се разхвърча във всички посоки. Отнесеното изражение изчезна от лицето му.

— Къде е тя? — попита рязко. — А приятелите ти?

— Д-долу — заекна Тас, изумен от внезапната му промяна. — Силвара ги омагьоса!

— А, омагьоса ги, значи? Лесно ще проверим дали е така. Хайде! — Той закрачи с такава скорост, че кендерът трябваше да подтичва, за да не изостава.

— Къде каза, че са? — изръмжа старецът, когато стигна до стълбището. — И ако обичаш, съвсем точно!

— Ъъ… в гробницата! В гробницата на Хума! Поне така каза Силвара.

— Хм. Е, значи сме наблизо.

Те се спуснаха по стълбището и се озоваха пред дупката, откъдето беше дошъл Тас. Физбан пристъпи и застана в центъра й, а кендерът се хвана за робата му.

— Надолу! — нареди старецът.

Започнаха да се издигат към тавана на горната галерия. На Тас му се изправиха косите.

— Казах надолу! — изкрещя ядосано Физбан и размаха заканително жезъла си към дупката.

Чу се звук като от задавяне, след което дупката така ги засмука, че шапката на магьосника отхвръкна от главата му. Тас си помисли, че тя много прилича на онази, която старецът беше изгубил в бърлогата на дракона — бе смачкана и безформена и очевидно притежаваше собствено мнение, Физбан посегна да я сграбчи, но тя се отскубна и се понесе на няколко метра след тях.

Таселхоф погледна надолу и понечи да попита нещо, но магьосникът му изпъшка, стисна здраво жезъла си, измърмори нещо под нос и направи някакъв странен знак във въздуха.

Лорана отвори очи и се втренчи в черния, влажен таван. Нямаше представа къде се намира. Изведнъж си спомни. Силвара!

Изправи се рязко и огледа помещението, Флинт стенеше и разтриваше врата си, а Терос се озърташе учудено. Гилтанас вече бе скочил на крака и се взираше в нещо до вратата на гробницата. Лорана отиде при него, но той сложи пръст на устните си и кимна към вратата.

Това е без значение — отвърна Лорана, въпреки че нямаше никаква представа как се е събудила. — Кажи…

— Аз ги събудих! — прозвуча един плътен глас. Всички се извърнаха към белобрадия старец със сивкава роба, който изникна от дупката на пода.

— Физбан! — прошепна невярващо Лорана.

Флинт се строполи на пода, доспехите му издрънчаха, но никой не му обърна внимание, защото се бяха втренчили изумено в магьосника. Силвара изпищя пронизително и се хвърли на пода, треперейки и стенейки тихо. Физбан закрачи решително, подмина пиедестала, припадналото джудже и спря пред Силвара. Тогава от дупката се измъкна и Таселхоф.

— Вижте кого открих! — изписка гордо кендерът. — Физбан! Освен това летях, Лорана. Скочих в дупката и после полетях право нагоре. Там имаше картина със златни и сребърни дракони и тогава той стана и ми се разкрещя, и… честно казано, беше доста странно. Гласът ми изчезна и… какво му е на Флинт?