Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Спътниците влязоха в гробницата един по един. Бронзовите врати се затвориха след тях и ги обгърна непрогледен мрак.
Изведнъж стана светло. Силвара държеше факла, която беше взела от стената и Лорана се зачуди как е успяла да я запали. Но гледката, която се откри, я накара да забрави въпроса си.
В гробницата нямаше нищо, освен един пиедестал в центъра на помещението. Върху него бяха изобразени рицари, но тялото на Хума, което трябваше да почива отгоре, липсваше. В единия край на пиедестала бяха положени старинен щит и меч, който приличаше на рицарския меч па Стърм. Всички мълчаха и не откъсваха погледи от тези древни артефакти, но никой не посмя да ги докосне, дори Тас.
— Стърм трябваше да види това — промълви Лорана и очите й се насълзиха. — Сигурно наистина е гробницата на Хума… макар че… — Тя замълча, защото не успя да изрази с думи нарастващото напрежение, което изпитваше. То не се дължеше на страх, приличаше по-скоро на усещането, което бе изпитала при навлизането им в долината.
Силвара запали още факли и спътниците огледаха вътрешността на гробницата. Не беше голяма. Покрай стените бяха разположени няколко каменни скамейки, на които скърбящите можеха да поседнат, докато оплакват мъртвеца и се молят за него. В дъното на помещението имаше малък каменен олтар, върху които бяха издълбани символите на Рицарството — корона, роза и кралско рибарче. В подножието му лежаха изсъхнали розови листа, чийто аромат се усещаше дори след стотиците изминали години. Точно до олтара в пода беше монтирана огромна желязна плоча.
Лорана я загледа с интерес. Терос отиде при нея.
— Според теб това какво е? — попита тя. — Дали не е кладенец?
— Можем да проверим. — Ковачът се наведе, хвана със сребърната си ръка халката в центъра на плочата, но тя не помръдна. Терос я задърпа с две ръце и тя се отмести с пронизително стържене.
— Какво правите? — Силвара се извърна рязко към тях. Терос се стресна, а Лорана несъзнателно отстъпи крачка назад от отвора.
— Отдръпнете се! Там е опасно! — Гласът й трепереше от напрежение.
— Откъде знаеш? — Лорана си възвърна самообладанието. — Нали никой не бил стъпвал тук от стотици години? Или не е така?
— Не! — Силвара прехапа устни. — Така е… така се говори в легендите на моя народ…
Лорана пристъпи напред и се наведе над отвора — нищо не се виждаше. Не помогна дори факлата, която й донесе Флинт. Усети само слаб мирис на прах.
Таселхоф разбута останалите и надникна вътре.
— Мисля, че не е кладенец.
— Отдръпнете се! Моля ви! — опита се да ги разубеди Силвара.
— Слушай какво ти се казва, крадльо! — Терос сграбчи кендера за яката и го отмести от дупката. — Ако паднеш вътре, може да се изтърколиш до другата страна на света.
— Сериозно? — Тас се развълнува не на шега. — Наистина ли ще пропадна от другата страна на света? Там дали има такива като нас? — Почти сигурно е, че няма кендери! — изръмжа Флинт. — Досега трябва да са измрели от идиотизъм. Освен това всички знаят, че светът се крепи върху наковалнята на Реоркс. Онези, които пропаднат от другата страна, попадат между неговия чук и света, който той все още кове. Живот от другата страна! Как ли пък не!
Таселхоф продължи да се взира в отвора, докато Терос безуспешно се опитваше да върне плочата на мястото й. Накрая се отказа, но не изпускаше от поглед кендера, който въздъхна и се върна до пиедестала, където започна да разглежда щита и меча. Флинт дръпна Лорана за ръкава.
— Какво има? — попита отнесено тя.
— В постройката има нещо много странно — прошепна джуджето и млъкна, защото помисли, че Лорана ще му се присмее, но тя го гледаше съвсем сериозно. — Гробницата и статуите отвън са изработени от хора. Стари са, но…
— Толкова ли са стари, че това наистина може да е гробницата на Хума? — прекъсна го Лорана.
— Без съмнение. Но онзи голям звяр отвън… — той махна по посока на каменния дракон — не е оформен от ръцете на човек, елф или джудже.
Лорана премигна неразбиращо.
— Той е много по-стар. Толкова стар, че това тук — Флинт описа с ръка дъга — сякаш е направено вчера. Тя започна да проумява какво се опитва да й каже джуджето и кимна.
— Онова на скалата е дело на същества, които не ходят на два крака.
— Били са същества с необикновена сила… — промълви Лорана. — Огромни същества. — С крила… Изведнъж кръвта й се смрази, защото дочу тихия напев на магическо заклинание.