Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Я пак кажи какво беше онова име? Физбут, Фърбал…
— Физбан! — изписка Тас.
— Физбан… Физбан… — измърмори старецът.
Всички погледи бяха приковани в Силвара.
Тя беше спокойна. Погледът й бе все още тъжен, но не излъчваше раздиращата и горчива скръб, която бяха видели преди малко, а тихата скръб на човек, който не съжалява за постъпката си.
Силвара се приближи до Гилтанас. Взе ръката му и го погледна с такава любов, че той се почувства благословен, макар да знаеше, че тя ще се сбогува с него.
— Ти ще си отидеш… ще ме изоставиш, нали? — промълви той и сърцето му се сви. — Виждам го в очите ти. Защо? Ти ме обичаш…
— Обичам те, принце. Обикнах те още като те видях паднал на пясъка. Когато ме погледна и ми се усмихна, разбрах, че ме е сполетяла същата съдба като тази на сестра ми. — Силвара въздъхна. — Но това е един от рисковете, защото, когато приемаме тази форма, тя пренася слабостите си върху нас. Но дали е слабост да обичаш…
— Силвара, не разбирам! — извика Гилтанас.
— Ще разбереш — отвърна тя едва чуто и наведе глава. Той я прегърна и целуна прекрасната й коса.
Лорана се обърна. Скръбта им бе свещена и тя не посмя да се намеси. Преглътна сълзите си, отиде при джуджето и го напръска с вода от манерката си. Клепките му потрепнаха, то отвори очи и се втренчи в нея.
— Физбан!
— Да. — Лорана се чудеше как да му каже, че кендерът е заминал.
— Физбан е мъртъв! Така каза Тас! В кокошите пера! — Джуджето се помъчи да седне. — Къде е тоя малоумен кендер?
Замина с него.
— Как така? — Флинт се огледа с празен поглед. — И ти го пусна? С тоя дъртак?
— Боя се, че да… Мисля, че нямах голям избор. — Лорана се усмихна. — Магьосникът реши така. Не се притеснявай за Тас…
— Къде отидоха? — Джуджето се изправи и метна торбата си на рамо.
— Флинт, моля те, не тръгвай след тях. — Тя обгърна раменете му. — Имам нужда от теб. Ти си най-старият приятел на Ханис и мой съветник…
— Но той е тръгнал без мен! Как е могъл? Защо не съм го видял?
— Ти припадна…
— Изобщо не съм припадал! — изрева джуджето.
— Добре, де… лежеше на пода и не помръдваше — заекна Лорана.
— Никога не припадам! — инатеше се Флинт. — Сигурно е пак онази смъртоносна болест, дето я хванах в скапаната лодка… — Той пусна торбата и приседна до нея. — Идиот такъв! Да избяга с някакъв умрял дъртак!
Терос се приближи до Лорана и я придърпа настрани.
— Кое беше това старче? — запита с нескрито любопитство.
— Историята е много дълга — въздъхна тя. — А и не съм сигурна, че знам отговора.
— Струва ми се, че съм го виждал. — Терос се намръщи и поклати глава. — Но не мога да си спомня къде. Нещо ми се върти в главата за Солас и хана „Последен дом“. Той също ме позна… — Ковачът се вторачи в сребърната си ръка. — Като ме погледна, сякаш ме удари светкавица. — Огромният мъж потръпна и погледна към Гилтанас и Силвара. — Ами тя?
— Мисля, че най-накрая ще разберем какво става.
— Беше права, че не й се довери…
— Но си мислех съвсем друго — призна виновно Лорана.
Силвара въздъхна и се освободи от прегръдката на елфа.
— Гилтанас — тя си пое дълбоко въздух, — моля те, вземи една факла от стената и я дръж пред мен. — Той се поколеба, но изпълни молбата й. Задръж я тук. — Тя насочи ръката му така, че светлината да я осветява изцяло. — Погледни… погледни сянката ми на стената — изрече с треперещ глас.
Единственият звук в гробницата бе пращенето на факлите. Сянката й се открои върху стената отзад, но това бе… сянка на… дракон.
— Ти си дракон! — Лорана не можеше да повярва на очите си. Понечи да извади меча си, но Терос хвана ръката й.
— Недей! Спомних си, че старецът идваше често в хана „Последен дом“! Носеше други дрехи, не на магьосник, но беше той! Кълна се! Разказваше приказки на децата за добри дракони. Златни и…
— Сребърни. Аз съм сребърен дракон. Сестра ми е Сребърният дракон, който е обичал Хума и се е бил заедно с него в последната велика битка…
— Не! — Гилтанас хвърли факлата на пода и я стъпка яростно. Силвара го погледна тъжно и протегна ръка, за да го успокои, но той се отдръпна и я погледна с ням ужас. Тя отпусна бавно ръка, въздъхна и кимна.
— Разбирам какво ти е. Извинявай.
Елфът се разтрепери и изведнъж се присви. Терос го обгърна със силните си ръце, отведе го до една от скамейките и го зави с наметалото си.
— Ще се оправя — прошепна Гилтанас. — Просто ме оставете на мира. Трябва да си събера мислите. Това е лудост! Това е някакъв кошмар. Дракон! — Той стисна силно очи, сякаш искаше да им попречи да виждат навеки. — Дракон… — прошепна безсилно.