Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Може би всичко щеше да бъде иначе, ако тя не го бе предала… Усещаше я вчера как тръпне в ръцете му… Не грешеше — тя бе почувствала изгарящата страст, която бликаше от него! Отговаряше на неговите ласки! Къде сбърка? Защо тя снощи замина с Александър? Видя го как пристига с букетите, видя как се качи в тойотата му… Събра сили да й се обади, но тя вече не му принадлежеше… Разбра това от гласа й, но не искаше да повярва. До късно през нощта чака завръщането й. От мястото си до прозореца виждаше добре улицата и отсрещното барче, но нея все я нямаше. После се качи на колата и отиде рано сутринта до дома му, беше разучил противника си. Знаеше и за вилата му…
Цял живот се бе чувствал предаден…
Не разбираше как стана така, че той, който никому не искаше да причини зло, сега беше един подгонен звяр. Беше му безразлично дали от полицията го разследват или не. Вече всичко бе загубило смисъл. Дори името му, име на велик човек, носеше в себе си заряда на предателството… Юлий Цезар бе убит от този, на когото бе вярвал… Каква подигравка на съдбата! Един велик епилептик и един достоен наследник на смахнатата леля Вени!… И двамата — предадени от най-близкия човек!
Тя е подозирала Александър и въпреки това го спаси там, горе, когато се биеха… Защо да се залъгва… Именно заради Александър бе готова да скочи в пропастта, не заради него… На него дори не можа да даде прошката си… Той бе третият излишен… Още от дете бе третият излишен…
В главата му кънтеше ре-бемол с такава сила, че дори заглушаваше трагичната музика на Шуберт. Незавършената симфония… И неговият живот ще остане незавършен…
Той вдигна пистолета и сложи край на камбанения звън…
Изстрелът отекна в ушите й като гръм.
Магдалена се свлече на пода. Някой тичаше нагоре по стълбите.
Почти бе изгубила съзнание, когато усети, че две силни ръце я вдигат. Александър. Би го познала и със затворени очи.
— Как си? Ранена ли си? Направи ли ти нещо?
Тя отрицателно завъртя глава. Той я опипваше, сякаш да се увери, че е цяла и невредима.
— Повече никъде няма да те пусна! Никога!
— Няма… вече няма да бягам от тебе… Прости ми…
— Глупачето ми! — той силно я прегърна, сякаш искаше да я предпази от целия свят.
От улицата се дочу вой на сирени. Полицаите. Нахлуха на площадката и ги избутаха в един ъгъл. Натиснаха енергично няколко пъти звънеца, но отвътре се чуваше само музика. Започнаха да разбиват вратата. Капитан Стоев й говореше нещо, но тя не чуваше нищо друго освен тази музика…
След суматохата на полицейския оглед и потока от въпроси най-сетне слязоха долу. Магдалена вече се чувстваше малко по-добре. Александър в бързината не бе забравил да хвърли и чантата й в колата, така че успяха да влязат в апартамента. Той доста бързо се ориентира в чуждата кухня и й приготви кафе. Накара я да изпие и няколко глътки уиски, за да се съвземе. Тогава се обади майка й. От доста време се опитвала да се свърже с нея. Плачеше от радост, че Мария се е събудила. Магдалена веднага скочи да тича към болницата и с Александър пристигнаха малко след като бяха приключили прегледите. Пуснаха ги за кратко при Мария с уговорката, че няма да я натоварват с въпроси и информация. Двете сестри се прегърнаха и до края на свиждането не позволиха на никого да ги раздели. Държаха си ръцете и дори нямаха нужда от много думи, за да си кажат това, което ги вълнуваше. За някои неща се разбираха дори само с поглед.
Дойде Николай, който пожела да поговори с Мария насаме, но успокои близките, че сега все още няма да я разпитва за станалото. Напрежението и умората, изписани на лицето му, се стопиха в усмивката, с която се обърна към възкръсналото момиче.
И ето, че те отново бяха седнали под украсения с гирлянди фикус, но сега в очите на Магдалена той не изглеждаше тъй нелеп и безсмислен както преди. Николай, който скоро излезе от бокса, разказа накратко на родителите й историята на престъпленията, извършени от Юли.