Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Горе, където бе прекарала най-фантастичната нощ в живота си… Ласките на Александър… Кожата й пламна от спомена за неговите устни… Ръцете му… И думите, че всеки мъж е ловец! И обеците на Мария! Розичката на Мария и розите, които й подари снощи… Неговите изкусни милувки… и онзи сън, в който я нападаше… „Искала си да ми се отдадеш, но си се страхувала да го признаеш дори пред себе си…“ Ако можеше да не се събужда в този кошмар!… И дали бягаше от един убиец, от човека, нападнал сестра й, или от чувствата си към него?…
Опита се да тича по-бързо, но вече изнемогваше. Отдолу иззад завоя изскочи сребрист джип. Магдалена застана по средата на пътя и размаха двете си ръце. Мощната кола спря до нея със скърцане на спирачките и отвътре изскочи Юли. Този път беше с яке.
— Обръщай! Юли, веднага обръщай! — извика тя и се хвърли към него. Залитна и той я хвана да не падне.
— Магдалена! Знаех, че ще те намеря! Влизай! — отвори й той вратата, седна на мястото си и бързо завъртя волана да направи маневрата.
— Как разбра къде съм?
— Досетих се…
— Но откъде знаеше, че аз… че Алекс има вила тук?
— Знаех от по-рано… Стой вътре и не мърдай! — извика той и излезе от джипа.
С фонтан от снежни пръски до тях спря черната тойота. Юли застана по средата на пътя и с ледено спокойствие зачака съперника си.
— Магдалена, веднага излизай оттам! — извика Александър и се устреми към него.
— Отдавна търсех среща с вас! — усмихна се Юли, без да трепне.
— Какво съвпадение! Аз също! Магдалена, излизай!
— Тя ще дойде с мен, а вие ще останете тук! Завинаги! — в гласа на Юли прозвуча недвусмислена заплаха.
— Грешиш! Този път не си познал! Магдалена!
— Не понасям да ми говорят на ти — бавно отвърна Юли, а в следващия миг вече бе заел стойка. Александър моментално реагира.
Това, което последва, стана мълниеносно. Магдалена не разбра кой нанесе първия удар. Тя с ужас наблюдаваше как двамата се бият. Имаше чувството, че сънува. Че това е кошмар, като тези от последните й нощи. Че сега ще се събуди и няма да гледа как като в някакъв екшън двамата мъже си разменят удари. Знаеше от капитан Стоев, че са много добри в източния бой, но това, което ставаше, надмина всичките й представи. Беше й ясно, че са решени да се бият до смърт. До един момент като че ли никой нямаше предимство, но ето че Юли удари доста лошо Александър и той залитна. Веднага обаче скочи и отби следващата атака. Магдалена нямаше повече сили да гледа това. Не искаше пред очите й да бъде извършено убийство. Излезе от колата, отиде до края на пътя и надникна. Стръмнината бе доста страховита.
— Спрете! — извика с все сила. Мъжете продължаваха да се бият. — Спрете, или ще скоча! Чувате ли! Спрете!
Александър за момент погледна към нея и това му струваше един страхотен удар, от който се строполи, загубил съзнание. Юли беше замахнал да го повтори, когато Магдалена с вик се втурна и се вкопчи в ръката му.
— Не, Юли! Ако ме обичаш, недей!
Тя видя с какво усилие той отпусна ръце, усещаше дори през плата на якето напрегнатите мускули. Лицето му бе изкривено от ярост. Магдалена хвърли поглед към Александър.
— Жив ли е?
— Надявам се да не е! — със стиснати зъби пророни Юли.
Тя клекна до Александър и забеляза, че диша. Ако можеше самата тя да издъхне тук, до него… Ръката на Юли я вдигна и почти я понесе към колата. Седнаха вътре. Магдалена имаше усещането, че не само ръцете и устните й, а всичко вътре в нея трепери. Отправи поглед към Юли. Той дишаше тежко и толкова здраво бе стиснал волана, че пръстите му бяха посинели.
— Тръгваме. Сложи си колана! — каза след едно последно дълбоко вдишване и издишване, като запали мотора.
— А той? Така ли ще го оставим? — тя се обърна да погледне назад към останалата просната в снега фигура.
— Друго не заслужава… — промълви и стисна челюсти.
Повече не проговори, мълчеше и караше бързо, като хвърляше погледи в огледалото за задно виждане. След един завой зад тях се появи тойотата. Странно, но треперенето й премина…
— Дръж се здраво! — извика Юли и настъпи педала. След кошмара на боя сега Магдалена попадна във вихъра на едно лудешко спускане. Затвори очи и отправи гореща молитва незнайно към кого, незнайно точно за какво…
В съзнанието й изплуваха отделни случки и фрази. Майка й в детството им ги утешава след разправия със съседско момче: „…който обиди близнак, има не един, а двама врагове…“. Само че тя сега е сама в усилията си да отмъсти за сестра си… Циганката казва на Мария: „…едната лежи, другата бяга…“. Ето тя сега бяга… И дали ще оживее? Юли й шепне: „…без теб няма да съм жив…“. Александър я целува: „…сега ще те познавам и с вързани очи…“. Александър… А колата се люшка и поднася на завоите… Клаксони…