Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Ако още веднъж чуя това име, ще запаля колата и ще сляза в града да го намеря това ко… Извинявай, този нещастник, и да му видя сметката! Въпреки бурята! И изобщо не те свалям, малка нахалнице такава! Ако искам някоя жена, не я свалям, а направо я взимам!
— Пак ставаш груб. Не можеш ли да си малко по-романтичен, по-нежен…
— Мога. Мога да бъда колкото искаш нежен, невероятно нежен, фантастично нежен, божествено нежен! Защото „каквото горе, такова и долу“!
— Сега пък циничен ли ставаш?
— Не, просто влюбен. Не се плаши — добави той, като усети, че тя трепна, но дали не беше изтълкувал превратно реакцията й? — Мога да спра дотук. Обещах ти джентълменско поведение, забрави ли? Искам само да знаеш, че желая да те опазя. От всичко. Дори от себе си. Но преди всичко трябва да те опазя от онзи ненормалник!
— Знаеш ли, когато се заричах да унищожа този, който е нападнал сестра ми, той нямаше лице. Но сега чувствам, че ако ми дадат пистолет в ръката, не бих могла да застрелям Юли.
— За разлика от мене… — измърмори Александър. — И май те помолих нещо?
— Не разбираш… Аз също не разбирам… Трябва да го преодолея някак, а не знам как… Докоснах се до нещо, което не мога да изразя с думи. От негова страна нямаше агресия към мен… точно обратното. И аз бях някак…
— Момиченце, не ме дразни! — той я хвана за брадичката и повдигна лицето й към своето. — Аз съм миролюбив човек, но всичко си има граници!
— Друго исках да кажа! Но ти с твоята егоцентричност…
— Ако намекваш, че във всеки мъж се крие един потенциален ловец, независимо от методите му, права си. Признавам, че и аз не обичам да губя битки. Добре! Поне вече не ме обвиняваш, че съм все правилен! Не харесвам правилните хора.
— Ти отначало се преструваше на такъв. Разбрах го тази вечер, след като ме наруга. Но така ми харесваш повече. Не, не това, че беше груб… Исках да кажа, че с Юли… Ох! — извика тя, защото той леко й беше дръпнал косата. — Добре де, няма да му споменавам името, но с него имах желание да се представям за по-умна, по-добра, отколкото съм. Докато с теб не е така. Не е нужно да играя роля, да се мъча да ти се харесам… Но ти с твоята мъжка суетност пак ме разбра накриво!
— Благодаря ти, мно-о-о-го ме зарадва! Казваш ми в очите, че съм двуличен, суетен и невъзпитан… И егоцентричен! Заявяваш, че не заслужавам заради мен да направиш и най-малкото усилие да ми се харесаш… И като капак на всичко ме сравняваш с един убиец!
— Алекс! Не е така! Преувеличаваш! — Магдалена се обърна към него разтревожена. Знаеше, че се шегува, но разбра, че най-накрая май жестоко го е засегнала.
— Напротив. Казах ти и по-рано, че бих искал да те нося на ръце, но, изглежда, съм сбъркал.
— Не искаш ли вече? — с явна тревога го попита тя.
— Първо трябва да си купя ръкавици.
— Моля? — тя го погледна неразбиращо.
— А как се носи такъв таралеж като тебе?
Магдалена от облекчение така се разсмя, че се търкулна по гръб върху китеника. Александър легна до нея, като подпря главата си на сгънатата в лакътя ръка. Така му беше по-удобно да се радва на засмяното й лице. Тя виждаше усмихнатите му очи съвсем близо над себе си. Изведнъж спря да се смее. Протегна ръце и ги сключи на врата му. Със силно и рязко движение го наклони към себе си и впи устни в неговите. Те бяха изненадващо нежни и ненаситни. Като на мъжа от съня й…
— Не ме пускай! — прошепна между целувките. — Прегърни ме силно! Страх ме е…
— От какво? С теб съм… Вече не трябва да се страхуваш…
— Страх ме е да не е сън и да изчезнеш…
— Няма, реален съм. Толкова реален, колкото искаш… Но ти обещах да не…
— Забрави!…
За първи път от много време насам тя беше наясно със себе си. Искаше това, което беше неизбежно да се случи…
30 декември
Магдалена се събуди и отначало не разбра къде се намира. Стаята беше непозната, но не беше сън, изобщо нищо не бе сънувала. В следващия момент споменът за изминалата нощ я връхлетя и тя се обърна към Александър. Той спеше още и тя се загледа в него. Ласките му изобщо не бяха мечешки… Може би от престоя си на Изток бе научил много в областта, в която работеше, нямаше как да прецени това, но че беше овладял до съвършенство изкуството да се люби, се убеди без всякакви съмнения. Той успя да я дари с мигове на върховен екстаз, които дотогава не познаваше. На интереса й за уменията му отвърна, че „в любовта, както и в боя, са нужни сърце, техника и силно тяло“. Магдалена щастливо се сгуши до него, като леко го помилва. Без да се събужда, той протегна ръка и я прегърна. Странно, но не изпитваше угризения към Мария — Александър някак успя да й внуши, че състоянието на сестра й няма да се влоши, ако се отдаде на чувствата си. И тя се отдаде с такова упоение, че не усети кога трепкащото в гърдите й голишарче се превърна в красива и волна птица. А тя самата под неговите ласки от влюбено момиче разцъфна в жена, познала не само най-дълбокото удоволствие, но и обичта.