Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Николай затвори телефона и с облекчение помисли, че поне Магдалена е в безопасност. От майка й научи, че заминала извън града с Александър. Не би и могъл да желае по-добро развитие на събитията от това. Можеха да задържат опасния убиец-психопат, без да рискуват живота й. Много не вярваше, че се е стреснала след разговора с него, затова почувства, че поне този товар му се смъква от плещите.
…Снощи се бе обадила една възрастна дама, разтревожена от подозренията си. От репортажите научила, че серийният убиец взимал по една обеца от жертвите си, а току-що я било спряло малко момче, което държало цяла шепа единични обеци. За първи път в практиката си Николай изпита благодарност към журналистите — именно заради тях имаха сега тази толкова ценна информация. Жената бе много разтревожена, но не можа да съобщи нищо повече за момчето освен външния му вид. По всичко личало, че е бездомник. Вече се бе стъмнило, когато получиха това сведение и нямаха никакъв шанс да го издирят. Кой знае къде се е завряло… На сутринта още със съмването двамата с лейтенанта бяха започнали методично да обхождат квартала, където най-вероятно обитаваше момчето. Разпитваха продавачи и собственици на магазинчета, будки и дребни квартални заведения. Надничаха по мазета, качваха се по тавани… Най-накрая късметът им се усмихна и те сгащиха малкия на другия край на квартала, доста далече от неговото мазе. Закараха го в управлението, дадоха му топло какао и кифла и го предупредиха какво го очаква, ако не отговаря на въпросите. След съвсем кратко уговаряне момчето се отприщи. В интерес на истината бе твърде уплашено от това, на което бе станало свидетел, и с облекчение посрещна възможността да сподели тайната си. Даде доста точно описание на мъжа и те веднага го разпознаха. Дори им разказа за кутията, в която открило бижутата. Като награда му обещаха да го закарат до Дома, където вече искаше да се завърне. Николай веднага се обади да им дадат подкрепление. Възможно бе обектът да е въоръжен. Бяха го проучили и знаеха, че баща му като служител на органите е имал пистолет, който най-вероятно е оставил в дома си, преди да замине за Щатите.
…Николай затвори телефона, взе своя пистолет и слезе при групата за задържане. Тръгнаха.
Предстоеше им да арестуват Юлий Костов по подозрение в тежки серийни убийства.
— Измъкнахме се! — дочу тя гласа на Юли и отвори очи. Вече бяха в покрайнините на града. Черната тойота я нямаше. С непозволена скорост Юли взе останалото до дома им разстояние. Странно, но нито един катаджия не се изпречи на пътя им.
— Нямам ключове, забравих си чантата… — сети се Магдалена във входа на блока. — Мисля, че няма никой у нас.
— Ела при мен. Ще изчакаш там майка си.
— Добре — прие тя и се качи с него в асансьора. Едва се крепеше на краката си. Той я подхвана леко за лакътя. Помисли си, че може би трябва първо да провери има ли някой вкъщи, преди да се качва при Юли, но нямаше сили. Ще се обади по телефона.
Той отключи и й направи път да влезе.
Магдалена седна в едно кресло и затвори отново очи. Беше като прегоряла отвътре. Александър… Имаше му пълно доверие… Как успя така да се заблуди… Къде сбърка в разсъжденията, за да насочи подозренията си в грешната посока? Как ще живее сега с тази невъзможна любов, без бъдеще… Усети ръцете на Юли върху раменете си, беше застанал зад креслото. Не искаше никой да я докосва. Не и след Александър…
— Юли… Тебе… разпитваха ли те?
— Да, викаха ме вчера в полицията. Разпитваха ме къде съм бил на определени дати. Защо?
— И тебе ли? — машинално повтори въпроса си тя. Като вихър пред очите й мина снощният разговор с Александър. Подкачаше я, че тя пак ще го подозира… Или е опипвал почвата?
— Да, не разбирам защо. Може би проверяват всички, които са контактували с Мария?
— Може би… — не й се говореше. Юли не знаеше нищо за нейните съмнения. — Тебе… питаха ли те за мен?
— Не само за теб… И за Виктор, и за… Александър… — тя се насили да произнесе името му.
— Ти… Ще ми кажеш ли защо беше с него? Обичаш ли го? Защо бягаше? Какво ти направи? — той заобиколи креслото и я гледаше, сякаш искаше да проникне в мозъка й.
— Юли, моля те, не ми задавай сега въпроси… — вътре в нея всичко кънтеше от болка. Как ще живее с мисълта, че Александър е убиец…
— Променила си се… — той коленичи пред креслото и се взря в очите й. — Очите ти не са същите. Любов моя, ти ме гледаш и не ме виждаш, слушаш ме и не ме чуваш. Къде си?