Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
И ето че най-сетне болката отстъпи. Трябваше само да мине през тунела, за да се освободи завинаги от нея. В дъното му блестеше светлина и тя се устреми към примамливия й блясък. Ставаше й все по-леко, а светлината ставаше все по-ярка. Вече се бе откъснала от земята и летеше към сияйния край на тунела, когато видя как там се появяват очертанията на някакъв силует. Още малко и ще започне да го различава… Една жена я чакаше там и тя знаеше коя е. Вече виждаше един невероятен и прекрасен свят, изпълнен с хармония от багри, светлини и звуци. Нейната покровителка протегна ръка и в същия миг тя дочу името си…
Оттам, от света на болката, който бе останал зад гърба й, я догони гласът на сестра й, който я зовеше. Океанът вече заливаше нейното малко островче…
Жената вдигна и другата си ръка и тя разбра, че може да спре преди края на тунела. Разбра, че има власт да се върне.
Устреми се назад. Към света на болката. Към гласа на сестра си…
Мария отвори очи и видя белия таван над себе си. Някаква сила напираше в нея и със силен вик „Не!“ тя седна в леглото.
Дели! Не! Спрете го! Спрете Юли! Мамо!
И тя протегна ръце към изуменото лице на майка си.
Вратата се отвори и в стаята се втурнаха хора с бели престилки…
Магдалена усети, че тежкото тяло на Юли не я притиска повече.
Той бавно се изправи. Тя изведнъж също почувства прилив на сили и скочи. Стояха един срещу друг. Смая се от промяната в него. Лицето му се състари и някак замръзна като мъртво. Само очите му бяха живи, но искряха като две огромни езера, пълни с болка. Хвана лицето й с две ръце и се вгледа в нея.
— Ти никога няма да бъдеш моя, нали?
Магдалена поклати глава, не можеше да говори.
— Но заради него щеше да скочиш… — той се пресегна и отнякъде в ръцете му се озова пистолет.
Краката й се подкосиха и тя отново рухна в креслото. Затвори очи, за да не вижда дулото. През главата й мина мисълта, че всъщност е по-добре да я застреля, отколкото всичко друго. Усети, че я хваща за ръката и я изправя на крака. Опита да се откопчи, но напразно, пръстите му бяха като от стомана. Натика пистолета в ръката й.
— Застреляй ме!
— Не, не мога — изпълнена с ужас, тя изтърва оръжието на пода.
Той го вдигна и пак се насочи към нея.
— Застреляй ме! Поне това направи за мене! Аз вече съм мъртъв!
Потресена, тя завъртя глава. Тогава той със силен замах я избута към вратата. Магдалена разбра, че това е краят.
— Юли, не смей! Не прави нищо!
— Върви си, докато още се владея. Не искам да пострадаш. Не и ти… Не те искам насила! Не и тебе!
— Юли, остави пистолета!
— Сбогом, любов моя. Единствена. Само теб съм търсил и искал… Обичам те. Само теб съм обичал. Ако можеш, прости ми… Любов моя… Прости… — по замръзналото му лице течеха сълзи.
Той отвори вратата и направо я изхвърли на площадката, след което заключи всички ключалки. Тя скочи веднага.
— Юли! — извика и удари с юмрук по вратата.
Отвътре се чу музика.
— Юли! — крещеше тя и удряше с юмруци. — Юли! Недей! Юли!
Той се облегна на вратата. Чуваше виковете й от другата страна. Нищо не можеше вече да се промени. Тази задача нямаше решение. Бил е сляп да не забележи преградата между тях. Преграда, по-здрава от тази врата. Преградата, която сам бе издигнал около себе си…
Отиде в хола и пусна Незавършената симфония на Шуберт, усили звука до краен предел, за да не чува гласа й.
Нямаше смисъл повече да се залъгва. Имаше две жени в живота му, но и двете нямаха място в сърцето си за него. Можеше най-накрая да погледне истината в очите. Майка му беше отдадена на кариерата си. Сигурно го е обичала по някакъв си неин начин… Но така и не му даде това, от което той имаше нужда. Беше излишен… Боготвореше я, тя бе съвършена, приличаше на антична богиня. И също толкова хладна като мрамора, от който сякаш бе направена.
Магдалена… До снощната вечер вярваше, че е намерил правилното решение на задачата… С какво нетърпение бе очаквал завръщането й, което отпразнува с поредния си Празник! Не знаеше коя от сестрите бе пристигнала и нарочно я пресрещна на стълбите, след като я бе проследил от аерогарата… И как нито за миг не заподозря измамата!… Колко привидно случайно се бе срещнал с Магдалена в барчето, когато тъгуваше, че е нападнал своята богиня! Видя я през прозореца. Мислеше, че е Мария, и искаше да я разпита за сестра й… Колко бе щастлив след това, че тя бе жива! Как вярваше, че съдбата му подарява втори шанс!… Колко удачно я бе проследил до „Арките“ и без никой да го забележи, от един ъгъл бе видял навреме интереса й към календарчето! Може би всичко тръгна накриво, защото уби оная малката посред бял ден и журналистите се разлаяха. Едва бе успял да се измие, след като се бе прибрал, когато позвъни Магдалена да му върне парите. И разходката в парка… наистина беше щастлив… Дали щеше да я обладае още там, ако не се беше появил онзи мъж?… Дали тъмната сила в кръвта му нямаше да се надигне като огромна приливна вълна и да залее съзнанието му? До последния миг вярваше, че с нея това няма да му се случи, но преди малко само по някакво чудо успя да се спре, усещаше вече грохота на приближаващия влак… Изплаши се от себе си. Това, в което се превръщаше, не беше той… Беше някакъв звяр с древен зов в кръвта…