Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Грендал примигна уж изненадана.
— Наистина ли мислиш така? Зад него би трябвало да стои нещо повече от обикновен късмет. Късметът не би могъл да го отведе толкова далече и толкова бързо.
Самаил не беше дошъл, за да си говорят за Ранд ал-Тор, но гръбнакът му се вледени. Мисли, които се бе насилил да потуши, се просмукаха отново в разсъдъка му. Ал-Тор не беше Луз Терин, но ал-Тор беше преродената душа на Луз Терин, тъй както самият Луз Терин навремето представляваше прерождение на същата тази душа. Самаил не беше нито философ, нито теолог, но Ишамаел беше бил и двете, а той твърдеше, че знае свещени тайни, скрити в този факт. Вярно, Ишамаел беше умрял в лудост, но оше докато все още беше с разсъдъка си, още когато изглеждаше сигурно, че ще доведат Луз Терин Теламон до поражение, той твърдеше, че тази борба е продължавала още от самото Сътворение — една безкрайна война между Великия властелин и Създателя, в която те използват човешки сурогати. Нещо повече, той се кълнеше, че Великия властелин ще успее да обърне Луз Терин в Сянката почти веднага след като се измъкне на свобода. Може би тогава Ишамаел също беше малко луд, но беше имало усилия да бъде обърнат Луз Терин. И Ишамаел твърдеше, че в миналото това е ставало, че фаворитът на Създателя е бил превръщан веднъж в същество на Сянката и е бил издиган като фаворит на Сянката.
Тези твърдения водеха до известни изводи, следствия, над които на Самаил не му се искаше да разсъждава. Но онова, което само изплуваше на повърхността на съзнанието му, беше възможността Великия властелин наистина да иска да направи от ал-Тор Не-блис. Във вакуум нямаше как да стане. Ал-Тор щеше да има нужда от помощ. Помощ… това можеше да обясни привидния му късмет досега.
— Да си чула случайно къде ал-Тор крие Ашмодеан? Нещо за местонахождението на Ланфеар? Или за Могедиен?
— Знаеш точно толкова, колкото и аз — отвърна му весело Грендал. — Лично аз смятам, че Луз Терин ги е убил. О, недей да ми гримасничиш. Ал-Тор, щом толкова настояваш. — Мисълта, изглежда, не я безпокоеше, но пък и нея не я застрашаваше пряк конфликт с ал-Тор. Това никога не беше било в нейния стил. Ако ал-Тор я откриеше, тя просто щеше да изостави всичко и да се премести някъде другаде — или да се предаде преди да й е нанесъл удар, след което да започне да го убеждава, че е незаменима. — Носят се слухове от Кайриен, че Ланфеар е загинала от ръцете на ал-Тор в същия ден, в който той е убил Рахвин.
— Слухове! Ланфеар помага на ал-Тор от самото начало, ако питаш мен. Щях да му взема главата в Тийрския камък, само че някой изпрати мърдраали и тролоци, за да го спаси! И този някой беше Ланфеар, сигурен съм. Писна ми от нея. Следващия път, когато я видя, ще я убия! А защо да убива Ашмодеан? Виж, аз бих го убил, ако можех да го намеря, но той е минал на страната на ал-Тор. Той го учи!
— Все ще намериш оправдание за провалите си — каза тя. — Разчитай на собствените си обяснения, щом предпочиташ. Може пък и да си прав. Единственото, което знам, е, че Луз Терин, изглежда, ни изважда от играта един по един.
Ръката на Самаил затрепера от гняв. Ранд ал-Тор не беше Луз Терин.
— Толкова много от нас загинаха, противопоставяйки му се — тихо каза Грендал. — Ишамаел, Велаал и Рахвин. И Ланфеар и Ашмодеан, в каквото и да си убеден. Сигурно и Могедиен, но тя може и да се прокрадва още из сенките, изчаквайки всички останали да паднем — твърде глупава е. Надявам се, че си си подготвил място, където да избягаш. Изглежда, няма основания за съмнение, че следващият, срещу когото ще тръгне, ще си ти. Скоро, бих казала. Тук аз срещу войски няма да се изправя, но Луз Терин трупа доста могъща армия, за да се нахвърли върху теб. Това е цената, която плащаш, щом трябва да даваш вид, че разполагаш с мощ, както и ако наистина разполагаш.
Той наистина си бе подготвил пътища за оттегляне — въпрос на здрав разум, — но го разгневи интонацията й.
— А ако унищожа ал-Тор, то това няма да наруши нито една заповед на Великия властелин. — Не го разбираше, но не съществуваше и изискване да разбира Великия властелин, само да се подчинява. — Поне според това, което ми предаде. Ако си премълчала нещо…
Сините очи на Грендал се вледениха. Можеше и да избягва противоборство, но заплахи не обичаше. В следващия миг отново се разтопи в безгрижни усмивки. Променлива като времето в М’джинн.
— Казах ти това, което ни каза Демандред. Дума по дума. Съмнявам се, че дори той би се осмелил да излъже в името на Великия властелин.
— Но ти ми каза твърде малко за неговите планове — отвърна тихо Самаил. — За неговите, както и за тези на Семирага, или на Месаана. Всъщност нищо.