Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Щом искаш — отвърна тя неохотно, сбърчила лице. И миг след това на лицето й отново изгря ленива усмивка. — Всички тези заплахи ме отегчават. Ела. Послушай малко музика и се успокой. — Той понечи да й каже, че не изпитва никакъв интерес към музиката, сякаш тя и без това не го знаеше, но Грендал се извърна към залата. — Ето ги. Послушай.
Много тъмният мъж и жената се бяха приближили до подиума със странните си арфи. Самаил допускаше, че звънчетата добавят нещо към свирнята им; какво — не можеше да определи.
Въпреки че му бе казала да слуша, Грендал продължи да говори.
— От много странно място идат. Там жените, които могат да преливат, са задължени да се омъжват за синове на жени, които могат да преливат, и всеки от такова родословие бива белязан с татуировка на лицето още при раждането. На никого с подобен белег не е позволено да се жени за някой без белег — всяко дете от такъв брак бива убивано. Татуираните мъже бездруго биват убивани, когато навършат двадесет и една, а преди това биват изолирани, без да могат дори да четат.
Значи все пак се върна на това. Изглежда, наистина си въобразяваше, че е наивник. Той реши да я боцне.
— А свързват ли се помежду си като престъпници?
По лицето й за миг пробяга объркване и тя побърза да го прикрие. Явно не беше разгадала въпроса му; а и нямаше нищо особено за отгадаване. Малцина по тяхно време бяха извършвали някакво ужасно престъпление, във всеки случай — преди пробиването на Въртела. Тя, разбира се, не призна незнанието си. Точно затова й го беше подхвърлил; знаеше, че ще я жегне дълбоко, и тя си го заслужаваше, заради трохите, които толкова милостиво му подхвърляше.
— Не — отвърна тя, сякаш бе разбрала. — Аядите, както сами се наричат, живеят в свои малки градчета, като избягват всички останали, и се смята, че изобщо не преливат без разрешение или заповед от Ш’ботай или Ш’боан. Всъщност те са истинската власт и причината Ш’ботай или Ш’боан да царуват само по седем години. — За миг тя се разсмя неудържимо. Тя самата винаги бе залагала на това да е власт, скрита зад друга власт. — Да, удивителна земя. Твърде далече е от центъра, за да бъде от полза, разбира се. — Грендал махна пренебрежително с ръка. — Ще има много време да видя какво може да се получи от нея след Деня на завръщането.
Да, тя определено искаше да го накара да си помисли, че има някакви интереси там. Той остави недокоснатия си бокал на подноса, който мускулестият побърза да му поднесе, и каза:
— Не се съмнявам, че музиката е забележителна… Но имам някои приготовления, за които трябва да се погрижа.
Грендал го докосна по рамото.
— Грижливи приготовления, надявам се? Великият властелин няма да остане доволен, ако объркаш плановете му.
Самаил присви устни.
— Всичко съм направил, само дето не съм се предал, за да уверя ал-Тор, че не представлявам заплаха за него, но този човек сякаш се е побъркал.
— Можеш просто да напуснеш Иллиан, да започнеш някъде отново.
— Не! — Той никога не беше бягал от Луз Терин и нямаше и сега да побегне от този провинциален палячо. Невъзможно беше Великият властелин да е решил да постави такъв над Избраниците. Над него самия! — Каза ли ми всичко за заповедите на Великия властелин?
— Не обичам да се повтарям, Самаил. — В очите й блесна гняв. — Ако не си ми повярвал още отначало, няма да ми повярваш и сега.
Той я изгледа малко по-продължително, а после кимна енергично. Най-вероятно за това му беше казала истината — една лъжа, засягаща Великия властелин, можеше да се обърне срещу теб със смъртоносна сила.
— Не виждам смисъл да се виждам с теб пак, освен ако нямаш да ми кажеш нещо повече от това дали Семирага е била там, или не. — Изгледа бързо и свъсено арфистите, колкото да я убеди, че е успяла с подвеждането, после плъзна неодобрителен поглед през хората, пръскащи се с вода в басейните, акробатите и всички останали, за да не изглежда мимиката му подозрително ясна. Всичкото това хабене на усилия, цялата тази показност на плът наистина го отвращаваше. — Следващия път ти можеш да дойдеш в Иллиан.
Тя сви рамене, като че ли й беше все едно, но устните й леко се размърдаха и усиленият му от сайдин слух долови във въздуха: