Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Казах ти това, което знам — въздъхна раздразнено Грендал. Какво пък, може би говореше истината. При нея всичко можеше да е показност. — Колкото за другите… Спомни си, Самаил. Ние заговорничехме един против друг почти толкова усърдно, колкото се борехме с Луз Терин, и въпреки това печелехме, допреди да ни хване всичките в Шайол Гул. — Тя потръпна и в миг лицето й доби измъчен вид. Самаил също не искаше да си спомня онзи ден, нито онова, което бе последвало — един безкрайно дълъг сън без сънища, през който светът се бе изменил до неузнаваемост и всичко, което той бе постигнал, беше изчезнало. — Сега ние сме се събудили в един свят, в който би трябвало да изпъкваме толкова много над обикновените смъртни, че все едно сме от друг вид, а ето че загиваме. За малко поне забрави кой ще бъде Не-блис. Ал-Тор — щом толкова държиш да го наричаш така — ал-Тор беше безпомощен като бебенце, когато се събудихме.
— Ишамаел не го намери чак толкова безпомощен — отвърна той. Разбира се, Ишамаел вече бе полудял. Но тя продължи все едно че не го бе чула.
— Държим се така, сякаш това е светът, който познавахме, след като нищо не е като това, което познавахме. Умираме един по един, докато ал-Тор става все по-силен. Държави и народи се събират след него. А ние умираме. Безсмъртието си е мое. Не искам да умра.
— Ако те плаши, убий го.
Неверие и укор сгърчи лицето на Грендал.
— Аз служа на Великия властелин и се подчинявам, Самаил.
— Както и аз. Както и всеки от нас.
— Колко мило от твоя страна, че благоволяваш да коленичиш пред нашия Господар. — Гласът й беше вледеняващ, също като усмивката й. — Казвам само, че Луз Терин днес е също толкова опасен, колкото беше в нашето време. Изплашена ли? Да, изплашена съм. Смятам да живея вечно, а не да ме постигне ориста на Рахвин!
— Цаг! — Скверната дума поне я накара да примигне и наистина да го погледне в очите. — Ал-Тор… Ал-Тор, Грендал! Невежо момченце, каквото и да е успял да го научи Ашмодеан! Примитивен простак, който вероятно все още е убеден, че девет десети от онова, което ти и аз имаме за нещо дадено от само себе си, просто е невъзможно! Ал-Тор накарва няколко там лорда да му се поклонят и смята, че е завладял държава. Липсва му волята да стисне юмрук и наистина да властва над тях. Само айилците… Баджад дровя! Кой би повярвал, че могат да се променят толкова? — Трябваше да се овладее. Никога не беше ругал толкова невъздържано; беше проява на слабост. — Но само те го следват истински, при това не всички. Увиснал е на косъм и ще падне, рано или късно.
— Нима? Ами ако се окаже, че той е… — Тя млъкна, бързо вдигна бокала си и загълта, докато не го пресуши. Елегантната прислужница се притече с кристалната кана. — Колко от нас ще загинат преди да се е свършило? Трябва да застанем срещу него заедно, както никога преди.
Не това беше понечила да каже. Той пренебрегна леда в очите й, от който гръбнакът му отново се бе вкочанил. Ал-Тор нямаше да бъде провъзгласен за Не-блис. Нямаше! Значи заедно искаше да застанат, така ли?
— Тогава ме свържи. Свързани ще бъдем много по-силни от ал-Тор. Нека това да е началото на новия ни съюз. — Белегът през лицето му се набръчка, щом се усмихна на смутената й физиономия. Връзката трябваше да дойде от нея, но докато са двамата, тя трябваше да му отстъпи контрола и да му се довери той да избере кога да свърши. — Така. Изглежда, ще трябва да продължим както досега. — Всъщност изобщо не беше го поставял под въпрос: доверието не беше присъщо на никого от тях. — Какво още имаш да ми кажеш? — Затова беше дошъл тук, а не да слуша дърдоренето й за Ранд ал-Тор. С ал-Тор щяха да се справят. Пряко или косвено.
В очите й проблесна вражда.
— Твърде малко. — Никога нямаше да забрави, че я е видял да изгубва контрол. Дори трошица от гнева й не се издаде в тона й. — Семирага не дойде на последното събиране. Не зная защо и не мисля, че Месаана или Демандред също знаеха. Месаана специално беше разтревожена, въпреки че се стараеше да го прикрива. Тя смята, че Луз Терин скоро ще падне в ръцете ни, но пък тя винаги го е твърдяла. Също толкова сигурна беше, че Бе-лаал ще го убие или че ще го плени в Тийр — много се гордееше с онзи капан. Демандред те предупреждава да внимаваш.
— Значи Демандред знае, че двамата с теб се срещаме — отвърна той навъсено. Защо ли изобщо очакваше, че ще получи от нея нещо повече от дреболии?
— Разбира се, че знае. Не колко от нещата ти казвам, но че ти казвам нещо. Опитвам се да направя така, че да се обединим, Самаил, преди да е станало твърде…
Той рязко я прекъсна.
— Ще предадеш на Демандред нещо от мен. Кажи му, че знам какво е намислил. — В събитията на юг явно личеше почеркът на Демандред. Той винаги използваше подставени лица. — Кажи му той да внимава. Няма да позволя той или приятелите му да се бъркат в моите планове. — Този път, след като и последният печат се пръснеше, той щеше да предложи на Великия властелин държави, готови да го следват. Дори и да не знаеха кого следват, щеше ли да има значение? Той нямаше да се провали като Бе-лаал и Рахвин. Великият властелин щеше да разбере кой му служи най-добре. — Така да му кажеш!