Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Ранд разтърка китките си. Целият този маскарад с „плена“ беше в случай, че Елейн вече е тук. Елейн, както и Авиенда. За да може да дойде и да си иде, без те да разберат. Навярно щеше да намери начин да ги види за малко. Може би… Не, той не беше глупак. Никакво „може би“.
— И тези Сестри ли смяташ да накараш да ти се закълнат? — Тонът на Дейра беше леден като лицето й. Тя не го обичаше — според нея мъжът й бе тръгнал по път, който най-вероятно щеше да свърши с главата му над някоя порта в Тар Валон, и Ранд беше този, който го бе тласнал по този път. — Бялата кула няма да остане със скръстени ръце затова, че принуждаваш със сила Айез Седай.
Ранд й отвърна с лек поклон, и да ги изгори дано, ако не го възприе като подигравка. Дейра ни Галайн т-Башийр никога не се обръщаше към него с титла, името му дори не използваше — все едно че говореше на някой жалък ординарец, при това не особено умен и благонадежден.
— Ако изберат да се закълнат, ще приема клетвата им. Съмнявам се, че горят от нетърпение да се върнат в Тар Валон. Ако предпочетат друго, могат да си карат както искат, стига да не застават на пътя ми.
— Бялата кула вече застана на пътя ти — каза Баел. Пред сините му очи гласът на Дейра изглеждаше направо топъл. — Дойде ли врагът веднъж, ще дойде пак. Освен ако не бъдат спрени. Моите копия ще тръгнат натам, накъдето Кар-а-карн ги поведе. — Мелайне кимна, естествено: тя най-вероятно държеше и последната Айез Седай да бъде заслонена и поставена на колене под стража, ако не и овързана за ръцете и краката. Но Доринда също кимна, както и Сюлин, а Башийр замислено поглади мустаци с кокалчетата на свития си юмрук. Ранд не знаеше да се смее ли, да плаче ли.
— Не мислите ли, че вече имам достатъчно грижи и без една война с Бялата кула? Елайда ме сграбчи за гърлото и получи плесница. — Земята, изригваща в огън и разкъсана плът. Пиршество за гарвани и лешояди. И колко мъртви? — Ако прояви достатъчно благоразумие да спре дотук, аз също ще спра. — Стига да не искат от него да им се довери. Сандъкът. Тръсна глава да прогони гласа на Луз Терин, мърморещ отвътре за мрака и жаждата. Можеше да го пренебрегне, трябваше да го пренебрегне, но не и да забрави, нито да се довери повече.
Ранд остави Баел и Башийр да спорят доколко Елайда щяла да прояви достатъчно благоразумие да спре, след като вече е започнала, и пристъпи до една покрита с карти маса до стената. Явно Баел и Башийр използваха тази стая за планирането на действията си. Порови се малко и намери картата, която му трябваше — дълъг свитък, показващ цял Андор и също така част от земите на юг, Геалдан, Алтара и Муранди.
— Пленените жени в земите на дървоубийците няма да създават повече неприятности. Защо другите трябва да бъдат оставени? — каза Мелайне явно в отговор на нещо, което не беше чул. Гласът й прозвуча сърдито.
— Ще направим каквото трябва, Дейра т-Башийр — каза спокойно Доринда; тя рядко губеше самообладание. — Малко повече кураж, и ще стигнем там, където трябва да стигнем.
— Когато скочиш от ръба на пропаст — отвърна Дейра, — е твърде късно да направиш нещо друго, освен да проявиш кураж, и да се надяваш, че на дъното ще има някоя купа сено, на която да паднеш. — Мъжът й се изкиска, сякаш се бе пошегувала. Но съвсем не прозвуча като шега.
Ранд разгърна картата, затисна краищата й с мастилници и шишенца с пясък и започна да мери разстоянията с пръсти. Мат не се придвижваше особено бързо, щом мълвата го поставяше някъде в Алтара или Муранди. Инак се гордееше с бързината, с която може да се придвижва Бандата му. Може би го бавеха Айез Седай с техните слуги и фургони. Може би Сестрите бяха повече, отколкото беше допускал. Ранд усети, че ръцете му са се свили в юмруци, и ги отпусна. Трябваше му Елейн. Да поеме трона тук и в Кайриен. Затова му трябваше. За нищо друго. Авиенда… От нея изобщо нямаше нужда, а и тя му беше дала ясно да разбере, че също няма нужда от него. Тя беше в безопасност, далече от него. Можеше и двете да ги опази, като ги задържеше колкото може по-далече от себе си. Светлина, само да можеше да ги види за малко! От Мат обаче имаше нужда, след като Перин беше толкова опърничав. Не беше сигурен как Мат изведнъж стана толкова опитен във военните дела, но дори Башийр уважаваше мнението му. Поне за войната.
— Те се отнесоха с него като да’цанг — изръмжа Сюлин и останалите Деви изръмжаха.
— Знаем — отвърна мрачно Мелайне. — Те нямат никаква чест.
— Той наистина ли ще се въздържи след всичко, което ни описахте? — попита невярващо Дейра.
Картата не стигаше достатъчно на юг, за да покаже и Иллиан — нито една карта на масата не показваше и част от тази страна, — но ръката на Ранд се понесе надолу през Муранди и той си представи Дойрлонските хълмове, недалече навътре от границите на Иллиан, с полосата от укрепления, която никоя нашественическа армия не можеше да си позволи да пренебрегне. А на около двеста и петдесет мили на изток, оттатък равнините на Маредон, се беше струпала армия, каквато светът не беше виждал, откакто народите се бяха събрали пред Тар Валон по време на Айилската война, или може би още от времето на Артур Ястребовото крило. Щом Перин нямаше да я поведе, то трябваше да го направи Мат. Само че нямаше достатъчно време. Времето никога не стигаше.