Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Мисля, че засега няма нищо страшно — отговори техническият специалист, който следеше температурата на морската вода и на придънните наноси. — Може би ще последва малък взрив, но дали батискафът ще издържи?
Онодера изхвърли веригата и бързо поиска връзка с „Йошино“, като започна да отваря един след друг магнитните клапани. „Кермадек“ започна бавно да се издига. Като почувствува лек хлад в сърцето, Онодера се опита да изчисли безопасната скорост на изплаване и доколко тази скорост можеше да се ограничи с двигателя за хоризонтален ход. Прекалено голямата скорост на изплаване може да доведе до деформация на поплавъка. Тогава гондолата, която тежеше няколко тона, щеше да се спусне на дъното и никога нямаше да може да изплава. Онодера се опита да намали скоростта. След това реши да комбинира вертикалното и хоризонталното движение. Тази мисъл се оказа вярна. Само след няколко завъртания на кормилото, „Кермадек“, леко наклонен, започна да се издига странично, но тъй като гондолата можеше да се преобърне, налагаше се от време на време да преминава на хоризонтален ход.
— Моля ви, дръжте се по-здраво — каза Онодера на техническия помощник, — защото се страхувам, че може да се преобърнем.
На дълбочина три хиляди и триста метра Онодера отново изхвърли известно количество баласт. „Кермадек“ като стрела се устреми нагоре.
Това, което най-много тревожеше Онодера, беше, че рязкото понижаване на налягането можеше да доведе до взрив — намиращият се под налягане двеста атмосфери охладен на морското дъно въздух беше започнал да се разширява адиабатично в поплавъка. Когато до повърхността оставаха осемстотин метра, той намали до известна степен скоростта на изплаване и искаше да източи бензина, който при откритото дъно на поплавъка влизаше в съприкосновение с морската вода. Заедно с въздуха от поплавъка, започна да изтича и бензин, но клапанът по никакъв начин не искаше да се затвори.
— Онодера-кун! — извика зад гърба му с тих глас техническият помощник. — Вода! Навлиза вода.
При издигането към повърхността, когато рязко се бе намалило налягането върху корпуса, здравината на шевовете беше отслабнала и в батискафа беше започнала да прониква вода. А „Кермадек“ бе подложен на непосилно за него претоварване.
— От илюминатора ли тече?
— Не, не зная откъде е, но е доста много.
— Не се безпокойте, скоро ще спре. Изтичането на бензина продължаваше, при което скоростта на изплаване падна до осемдесет метра в минута.
Онодера погледна останалото количество баласт и мислено си представи схемата на масления клапан. На дълбочина петстотин метра той премина на хоризонтален ход и включи на пълна скорост. При такъв режим акумулаторът можеше да издържи само три минути. На Онодера му се искаше да запази тази скорост на хоризонтално придвижване до изплаването на повърхността. „Кермадек“ започна да се клатушка. Към това се прибави и страничното течение. Той изгуби цели две минути, за да уравновеси батискафа. Акумулаторът почти издъхваше. В корпуса със звън се разнасяха ултразвуковите сигнали от ехолота на „Йошино“. Като превключи телефона на ултра дълги вълни, Онодера извика командния пункт.
— Постарайте се да ни хванете. Възможно е да изскочим на морската повърхност.
— Разбирам, непрекъснато ви следим. Не променяйте направлението! На заден ход отиваме към мястото на предполагаемото ви изплаване.
— Как е времето горе?
— Люлее, духа северозападен вятър, височината на вълните превишава метър и половина. Ще ви хванем под водата на десет метра дълбочина.
Когато оставаха сто и петдесет метра, от резервоара с повредения клапан изтече почти всичкият бензин. За да запази равновесие, Онодера изпусна бензина и от другите два резервоара. Скоростта на изплаване падна до четиридесет метра в минута. Оставаше само една възможност: да се урегулира изплаването, като се използува инерционната скорост от три и половина възела и се изпусне остатъкът от въздуха. Започна да се проявява вълнението на повърхността, при което „Кермадек“ се залюшка и заподскача.
— Дръжте се по-здраво! — извика Онодера на техническия.
Операторите от „Йошино“, ловко, като вълшебници поеха батискафа. На дванадесет метра дълбочина го чакаха двама водолази на подводен скутер. С помощта на магнитна котва те прикрепиха към корпуса буксирното въже и съединиха телефонния кабел. Онодера подпомагаше скоростта на изплаване, като изхвърляше остатъка от въздуха и маневрираше с кормилото. На дълбочина пет метра завърши закрепването с дебелите подемни въжета, поплавъкът беше свързан с маркуч и започна източването на бензина.