Дверите на Скръбния дом

Още не ги бяха заговорили, но историкът знаеше, че е въпрос само на време. В това селце пътниците явно бяха голяма рядкост, а човек с войнишка пелерина — още по-голяма. До този момент обаче привеждането на любопитството в действие се бе оказало твърде тежко усилие.

Кълп махна на гостилничаря за халба ейл, след което се наведе към Дюйкър.

— Ще има въпроси. Скоро. Това е единият проблем. Нямаме лодка. Това е вторият. Като моряк хич ме няма. Това е третият…

— Добре, добре — изсъска му историкът. — В името на дъха на Гуглата, остави ме на мира да помисля малко!

Кълп се отдръпна. Физиономията му стана кисела.

Мушици прехвърчаха лениво между пращящите фенери из помещението. Селяни вътре нямаше и цялото внимание на гостилничаря беше сякаш обсебено от малазанските войници — тъмните му очи не се откъснаха от тях дори докато поставяше халбата с ейл пред Кълп.

Той го изчака да се отдалечи и изсумтя:

— Тази нощ тече някак странно, Дюйкър.

— Да бе. — „Къде са се дянали всички?“

Скърцането на стол ги накара да се обърнат към старшия малазанец, ефрейтор според знака на куртката му. Беше станал и се приближаваше към тях. Под сивия калаен знак имаше по-голямо петно, където боята на куртката не беше захабена — явно е бил сержант преди това.

Също като фигурата му, лицето му беше плоско и широко и издаваше канийска кръв някъде в потеклото му. Главата му беше бръсната, с белези от бръснача, някои все още покрити с корички спечена кръв. Погледът му се беше приковал в Кълп.

Магът заговори пръв.

— Дръж си езика зад зъбите, да не ми продължиш заднешката.

Войникът примига.

— Заднешката?

— Първо сержант, после ефрейтор — за редник ли ми се ерчиш пък сега? Предупредих те.

Изглежда, не му подейства.

— Никакъв ранг не виждам — изръмжа той.

— Само защото не знаеш къде да гледаш. Върни се на масата си, ефрейтор. Нашата работа я остави на нас.

— Ти си от Седма армия. — Явно нямаше намерение да се върне на масата си. — Дезертьор.

Рунтавите вежди на Кълп се вдигнаха.

— Ефрейтор, току-що се изправи лице в лице срещу целия кадър магове на Седма. А сега се разкарай от лицето ми, преди да съм сложил хриле и люспи на твоето.

Очите на ефрейтора пробягаха към Дюйкър, после отново се върнаха на Кълп.

— Сбърка — въздъхна магът. — Аз съм целият кадър. Този човек ми е гост.

— Хриле и люспи, а? — Ефрейторът опря грамадните си лапи на масата и се наведе към Кълп. — Само да подуша, че ми отваряш Лабиринт, ще се намериш с нож в гърлото. Това тука ми е постът, магьосниче, и всяка работа, която имате тук, е моя работа. Хайде, обяснявай се, преди да съм ти клъцнал тия големи уши и да ги сложа на колана си. Сър.

Дюйкър се окашля.

— Преди това да е стигнало по-далече…

— Затваряй си устата! — сряза го ефрейторът, без да откъсва погледа си от Кълп.

Прекъснаха ги викове отвън.

— Трут! — ревна ефрейторът. — Иди да видиш какво става.

Един млад коунски моряк скочи на крака, опипа дръжката на късия меч на хълбока си и тръгна към вратата.

— Тук сме — заговори Дюйкър на ефрейтора — да купим една лодка…

Зад вратата се чу ругатня, последвана от паническо скърцане на ботуши по паянтовия под на гостилницата. Трут нахлу вътре с пребледняло лице. От устата на младока се изля впечатляващ поток от коунски ругатни, които завършиха с:

— … въоръжена тълпа отвън, ефрейтор, и не им е до приказки. Разделиха се, десетина тръгнаха към „Рипат“.

Останалите моряци скочиха на крака. Един се обърна към ефрейтора.

— Ще я запалят, Геслер, и тогава ще си останем на тая скапана ивица плаж…

— На оръжие, в бойна формация — изръмжа Геслер и се обърна към другия пехотинец. — Предната врата, Сторми. Намери водача на тая група отвън и му забий една стрела между очите.

— Трябва да спасим гемията! — извика заговорилият моряк.

Геслер кимна.

— Ще го направим, Веред.

Пехотинецът Сторми зае позиция при вратата, зареденият му щурмови арбалет се появи в ръцете му сякаш изневиделица. Виковете отвън бяха станали по-силни и по-близки. Тълпата се окуражаваше и искаше да нахлуе в хана. Младият Трут стоеше в средата на помещението, късият меч трепереше в ръката му, а лицето му се бе зачервило от гняв.

— По-кротко, момче — каза му Геслер и погледът му се върна върху Кълп. — По-малко ще съм склонен да ви отрежа ушите, ако отворите Лабиринта си веднага, маг.

— Имате ли си врагове в това село, ефрейтор? — попита Дюйкър.