Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 150
Перейти на страницу:

Като помълча, лорд-пазителят възобнови прекъснатия разговор:

— Вие така се изумихте, открили в мен честен човек, че забравихте за Крейгънгелт, добри приятелю. А тъкмо той спомена името ви в Тайния съвет.

— Негодник! — възкликна Рейвънсууд. — Познанството ми с него бе съвсем кратко; но очевидно съвсем не е било необходимо да общувам с него. Постъпих глупаво. И какво каза той за мен?

— Достатъчно относно вашата благонадеждност, за да посее съмнения у някои наши мъдреци, готови при най-малко колебание или клевета да обвинят заподозрения в държавна измяна. Крейгънгелт изтърси някаква глупост за намерението ви да постъпите на служба при френския крал или при претендента за престола, не помня точно, но един от най-добрите ви приятели, маркиз А…, и още едно лице, което мнозина смятат за ваш заклет враг, не пожелаха да повярват на думите му.

— Много съм признателен на достойния си приятел — каза Рейвънсууд и стисна ръката му, — но още повече съм благодарен на достойния си враг.

— Inimicus amicissimus — изрече лорд-пазителят, отвръщайки на крепкото му ръкостискане. — Този тип Крейгънгелт спомена също и името Хейстън Бъкло. Жалко, ако клетият младеж е попаднал под такова лошо влияние.

— Той е вече достатъчно възрастен и не са му нужни никакви наставници — отбеляза Рейвънсууд.

— Да, годините му са достатъчно, но разумът не му достига, щом е избрал такъв мошеник за свой fidus Achatus. Крейгънгелт донесе за него и тази история щеше да има много лоши последици, ако не знаехме с кого имаме работа и бяхме се доверили на негодника.

— Мистър Хейстън Бъкло е честен човек — каза Рейвънсууд. — Не е способен, мисля, на низка или подла постъпка.

— Съгласете се обаче, че е способен на постъпки крайно неблагоразумни. Скоро смъртта на неговата близка ще му дари в наследство много хубаво имение, възможно е дори той вече да го е придобил. Възрастната лейди Гърнингтън, тази чудесна жена — разбира се, ако не смятаме присъщата й заядливост, заради която е скарана с кого ли не, — навярно вече се е преселила на онзи свят. Лейди Гърнингтън е много богата; всичките й роднини и съсобственици отдавна са починали, увеличавайки с това дела й от наследството. Зная владенията й — те граничат с моите; имението е прекрасно.

— Много се радвам за Бъкло. И щях да бъда още по-радостен, ако с промяната в съдбата си той промени и своите навици и познанства. За нещастие появата на Крейгънгелт тук в качеството на негов приятел не вещае нищо добро.

— Несъмнено! Крейгънгелт е от онези, които носят на другите нещастие — съгласи се лорд-пазителят. — С такъв приятел лесно можеш да се озовеш в затвора и дори на бесилката. Но мистър Кейлъб, струва ми се, отдавна чака да се заемем със закуската — нека не го отегчаваме.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Сър, стой си у дома, старика слушай: на огън чуждоземски не се грей. По топли синият домашен пушек и прост е хлябът ни, но здравословен, а лакомствата чужди са отровни.
„Френската куртизанка“74

След закуската сър Уилям и Луси се приготвиха за път; Рейвънсууд се възползува от това и отиде да даде необходимите нареждания, защото той също възнамеряваше да напусне замъка за ден-два. Налагаше се да уведоми Кейлъб, когото, както предполагаше, намери в окадената му, порутена стаичка. Зарадвал се, че гостите си заминават, верният слуга като добър стопанин започна да пресмята за колко дни с разумни икономии ще стигнат продуктите, които им остават.

„Господарят, слава богу, не е лакомник — мислеше си той, — а мистър Бъкло не е тук. Той, разбира се, би изял и цял вол наведнъж, стига да има кой да го сложи отпреде му. Лютивата салата, заедно с парче овесен пудинг, ще стигне на господаря за закуска, също и за мене. А за обяд… еленовото месо май остана съвсем малко. Е, нищо, ще го позатоплим на шиша. И отлично ще се изпече.“

Възторжените му сметки бяха прекъснати от Рейвънсууд, решил накрая да съобщи на Кейлъб за намерението си да придружи сър Уилям до замъка Рейвънсууд и да му гостува там един-два дни.

— Боже опази! — възкликна старецът и лицето му стана бяло като покривката, която сгъваше.

— Какво те плаши, Кейлъб? Защо да не гостувам на лорд-пазителя?

— О, сър! — възкликна Кейлъб. — Аз съм ваш слуга и не е моя работа да ви се бъркам, но съм стар слуга — служил съм не само на баща ви, а и на дядо ви; помня и лорд Рандъл — вашия прадядо, — тогаз бях още съвсем мъничък.

вернуться

74

Авторът е Уолтър Скот. — Б.пр.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)