Ричард Лъвското сърце [bg]

По време на всичките тези ораторски упражнения изгнаникът, макар и унесен в мислите си, се вслушваше в сподавения вой на/кучето, което бе сложено в грамаден плетен кош върху една камила. Опитният ловец веднага осъзна, че вие вярната му хрътка. Явно животното усещаше близостта на своя господар и жално го молеше за помощ и свобода.

— Уви, клета Росуал! — избъбри Кенет на себе си. — Ти чакаш помощ и подкрепа от човек, който се намира в по-тежко робство от твоето. Няма да ти обърна внимание, няма да отговарям на твоите умилквания, за да не направя последната ни раздяла още по-горчива за теб.

Нощта се стопи, настъпи белезникавото, леко мъгливо пустинно утро. Щом първият лъч блесна над хоризонта, Ел Хеким прекъсна словото на разказвача. Над пясъците се разнесе тържествен възглас, всяка сутрин повтарян от ходжите на високите минарета:

— На молитва! Няма Бог освен Аллаха! Времето не чака!

Мюсюлманите веднага наслизаха от конете, обърнаха се към Мека и подражавайки умиване, произнесоха кратка, но гореща молитва.

Предубеден спрямо мюсюлманската религия, сър Кенет беше неприятно поразен от тази гледка, която му се струваше идолопоклоничество. Неволно обаче религиозният им плам го зарази и той самият отправи молитва към Бога — заедно със същите тези сарацини, чиято езическа вяра той смяташе за престъпление спрямо страната, в която се бяха извършвали толкова Божествени чудеса и където бе възсияла звездата на изкуплението.

Щом приключиха с ритуала, сарацините отново се метнаха на конете и продължиха своя път. Разказвачът Хасан отново подхвана своите истории, но този път слушателите не го слушаха вече толкова внимателно. Конникът, изкачил се отдясно на хълма, бързо препусна към Ел Хеким и му докладва нещо. Към хълма веднага бяха изпратени още четирима конници и малкият отряд, който се състоеше само от двайсет или трийсет конника, впери очи в тях, защото всеки техен жест, можеше да означава добро или лошо. Хасан замлъкна и всички продължиха мълчаливо напред. Това напрежение продължи до момента, когато достигнаха до верига пясъчни хълмове, скриващи досега причината за тревогата. Сега вече на разстояние една миля сър Кенет видя някаква тъмна група, която се движеше през пустинята. Опитното му око веднага определи, че е кавалерийски отряд доста по-многоброен от групата на арабите. Отблясъците, които час по час припламваха под лъчите на изгряващото слънце, показваха, че се движи отряд добре въоръжени европейци.