Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Екипажът… Люк насочи сетивата си към приближаващия кораб. Нещо не беше наред, чувстваше го, но не можеше да определи какво точно. Арту изпиука нетърпеливо.
— Не, не ми отговори — съгласи се Люк. — И не се сещам за нито една основателна причина да са тук. Какво ще кажеш?
Дроидът нададе тих хленч.
— И аз мисля така. Но ако не приемем предложението им, не печелим нищо. Просто трябва да бъдем нащрек.
Бръкна в другата ниша и извади бластер, провери мощността му и го пъхна в кобура на пилотския костюм. Прибра в джоба и миниатюрния предавател за връзка с изтребителя, макар да не бе ясно каква полза можеше да има от него на борда на „Волният Карде“’. След доста въртене в тясното пространство успя да закачи на кръста медицинския пакет за първа помощ. Накрая окачи до него и лазерния си меч.
— Добре, изтребител, проходът е готов — прозвуча женският глас. — Можете да тръгвате.
Малкият люк за скачване на „Волният Карде“ беше точно над тях, външната му врата зееше подканящо. Люк погледна към екрана, за да се увери, че между двата кораба наистина има въздушен коридор, и дълбоко пое дъх.
— Хайде, Арту — каза и вдигна люка.
Лек полъх премина край лицето му, когато въздушното налягане се изравни. Той се извъртя внимателно и се измъкна навън, хващайки се за люка, за да се обърне. Арту вече се бе измъкнал от гнездото си и се рееше свободно точно над изтребителя, като пиукаше нещастно.
— Ще ти помогна, Арту — успокои го Люк и със Силата примъкна към себе си дроида. Погледна още веднъж, за да се увери в посоката за последен път, сви колене и се оттласна от изтребителя.
Достигна херметически затварящата се врата в края на люка секунда преди Арту, сграбчи висящите от стената ръкохватки и двамата леко спряха. Явно някой ги наблюдаваше, защото все още не бяха излезли от отсека, когато външната врата се затвори. Усещането за гравитация се върна достатъчно бавно, за да се пригодят към него безболезнено, и след малко вътрешната врата се отвори. Чакаше ги млад мъж, облечен в обикновен костюм с непозната кройка.
— Добре дошли на борда на „Волният Карде“ — сериозно кимна той. — Последвайте ме, капитанът иска да ви види.
Обърна се и тръгна по извиващия се коридор, без да дочака отговор.
— Хайде, Арту — измърмори Люк и тръгна след посрещача, като се опита да изследва набързо кораба с помощта на Силата.
Освен техния водач успя да долови и присъствието на още четирима души на борда, всички в предния сектор. Зад тях, откъм кърмата…
Тръсна глава в опит да изчисти образа, но кърмата остана недостъпна за него. Може би се дължеше на дългата хибернация. Но поне беше сигурен, че там няма хора или дроиди от екипажа, а друго не му трябваше за момента.
Водачът им спря пред една врата, която безшумно се отвори, и той отстъпи встрани.
— Капитан Карде ше ви приеме веднага — махна с ръка към отворената врата.
— Благодаря — кимна Люк.
Пристъпи в стаята с тихо пиукащия зад гърба му Арту. Помещението приличаше на кабинет, по-голямата част бе заета от сложни комуникационни и кодиращи устройства. В средата имаше голямо бюро с командно табло, а зад него седеше слаб мъж с изпито лице, къса черна коса и светли сини очи.
— Добър вечер — поздрави той със самоуверен, добре модулиран глас. — Аз съм Талон Карде — погледът му обходи Люк, като че ли го измерваше. — Предполагам, че вие сте командир Люк Скайуокър.
Люк го зяпна. Как бе успял…
— Просто гражданинът Скайуокър — отговори той, мъчейки се да запази гласа си спокоен. — Отказах се от длъжността си в Съюза преди почти четири години.
Ъгълчетата на устните на Карде се извиха в лека усмивка.
— Приемам поправката. Е, бяхте си намерили чудесно място, за да се отървете от всичко.
— Помогнаха ми при избора — отговори младият джедай. — Имах малък сблъсък с имперски звезден разрушител на около половин светлинна година от тук.
— Аха — кимна Карде, но Люк не долови у него никаква изненада. — Да, Империята все още е доста активна в тази част на галактиката. И напоследък става все по-активна — наклони той леко глава на една страна, без да изпуска Люк от погледа си. — Но вие и сами сте го разбрали, предполагам. Изглежда, въпреки всичко ще успеем да вземем кораба ви на буксир. Вече заповядах да го свържат.