Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Благодаря — отвърна Люк и по гърба му полазиха тръпки. Независимо дали беше пират или контрабандист, Карде би трябвало да реагира по-рязко на новината, че наблизо има звезден разрушител. Освен ако вече нямаше някакво споразумение с Империята. — Позволете ми да изкажа благодарностите си за това, че ме спасихте — продължи той. — Двамата с Арту извадихме късмет, че се оказахте наблизо.
— Кой е Арту? О, да, разбира се, вашият дроид — сините очи за кратко се отместиха от него. — Вие явно сте чудесен воин, Скайуокър. Не е лесно да се избяга от звезден разрушител. Макар че сигурно човек като вас е свикнал да създава проблеми на имперските сили.
— Вече не участвам в битките на предната линия — каза Люк. — Не ми казахте как така се случихте наблизо, капитане. Нито пък откъде знаете кой съм.
Още една лека усмивка.
— С този лазерен меч на колана? — попита иронично Карде. — Трябва да сте или Скайуокър, или човек с вкус към антиките и с много високо мнение за собствените фехтовачески умения — сините очи отново огледаха Люк от главата до петите. — Но всъщност не отговаряте на представите. Макар че сигурно това не е толкова изненадващо — голяма част от историята на джедаите е така преплетена с митове и чисто невежество, че е почти невъзможно да се получи ясна представа за същността им.
Предупредителното звънче в съзнанието на Люк заби по-силно.
— Изглежда, сте очаквали да ме намерите по тези места — каза той, отпусна тялото си в бойна поза и се присегна със Силата.
Петимата членове на екипажа си бяха там, където бяха преди пет минути, някъде в предната част на кораба. Никой освен самия Карде не бе достатъчно близо, за да представлява непосредствена заплаха.
— В интерес на истината очаквахме го — спокойно се съгласи Карде. — Макар че заслугата не е моя. Тук ни доведе един от моите помощници, Мара Джейд — главата му се наклони леко надясно. — В момента е на мостика.
Млъкна, очевидно очаквайки отговора му. Люк знаеше, че е възможно това да е някакъв капан, но предположението, че някой вероятно е бил способен да усети присъствието му от светлинни години разстояние, беше твърде интригуващо, за да го подмине. Джедаят бе вече в пълна готовност и насочи част от Силата си към мостика на „Волният Карде“. На руля бе младата жена, с която бе говорил от изтребителя. До нея по-възрастен мъж се взираше в изчисленията на навигационния компютър. А до тях… Все едно го разтърси токов удар.
— Да, тя е — почти безцеремонно потвърди Карде. — Прикрива го доста добре, макар че едва ли би се справила с един джедай. Отне ми няколко месеца внимателно наблюдение, докато разбера, че изпитва тези чувства към вас, към вашата личност.
На Люк му бяха необходими няколко секунди, за да възвърне гласа си. Никога досега не бе усещал толкова черна и горчива омраза, дори от страна на императора.
— Не съм я виждал никога — успя да каже.
— Нима? — Карде сви рамене. — Жалко. Силно се надявах, че ще можете да ми кажете защо изпитва тези чувства. Добре — изправи се той, — в такъв случай предполагам, че засега няма какво повече да си кажем, и нека веднага да ви призная колко много съжалявам, че нещата се развиха по този начин.
Люк автоматично протегна ръка към меча. Едва бе посегнал, когато ударът от зашеметяваща палка го изненада отзад.
Има джедайски техники за борба дори и в безсъзнание. Но за всички тях е необходима поне част от секундата за подготовка — време, с което Люк не разполагаше. Като през мъгла усети, че пада, от далечината чу неистовото пиукане на Арту, последно в съзнанието му се мярна учудването как, в името на Силата, Карде бе успял да го изненада така.
ГЛАВА 19
Идваше на себе си бавно и на части. Осъзнаваше само две неща — че лежи по гръб и че се чувства ужасно.
Постепенно мъглата в главата му започна да се разсейва и усещанията за околния свят започнаха да се завръщат. Въздухът беше топъл и влажен, лекият полъх на вятъра носеше непознати миризми. Твърдата повърхност под него навярно беше легло, сухата кожа и пресъхналата уста говореха, че последните няколко дни е прекарал в безпаметен сън.
Трябваха му още няколко минути, за да може наблюдението да достигне до замъгленото му съзнание. Ефектът от най-добрите шокови палки, за които бе чувал, не траеше повече от час и половина, най-много два. Явно, след като е бил зашеметен, са използвали приспивателни.
Усмихна се вътре в себе си. Карде навярно очакваше той да остане упоен още малко и сега щеше да бъде неприятно изненадан. Напрегна сили да се концентрира, вглъби се в джедайската техника за освобождаване от отровите в тялото и зачака мъглата в главата му да се разсее напълно. В следващите няколко секунди разбра, че не се получава, усилията му бяха напълно безполезни. Заспа отново. При следващото събуждане съзнанието му бе изцяло-прояснено. Премигна от светлината, по лицето му играеха слънчеви лъчи, отвори очи и надигна глава.