Патриотични игри

— Всичко свърши, Роб. Оставил съм го назад и няма да има следващ път.

— Разбира се, и му слагаме край. Иначе с кого ще пия? Е, хареса ли ти там?

— Не можах да разгледам много, но Кати си прекара чудесно. Мисля, че успя да види всички крепости в страната. Намерихме си и нови приятели.

— Това трябва да е било много интересно — засмя се Роби и угаси пурата си. Те бяха евтини, гадни, миришеха отвратително и Джек предполагаше, че Роби ги пуши само заради имиджа на летец изтребител. — Не е трудно да разбера защо са те харесали.

— Харесаха и Сали. Научиха я да язди кон — кисело добави Джек.

— О, така ли? Що за хора са?

— Ще ти допаднат — увери го Райън.

Джексън се усмихна.

— Да, предполагам. Принцът е карал самолет, така че трябва да е мъж на място, а и баща му сигурно може да се оправи в една самолетна кабина. Чух, че си се върнал с конкорд. Хареса ли ти?

— Мислех да те питам за това. Защо беше толкова шумно? Искам да кажа, защо, след като се движиш два пъти по-бързо от скоростта на звука, всичкият шум не остава зад теб?

Джексън поклати тъжно глава.

— От какво е направен самолетът?

— Предполагам, от алуминий.

— Можеш ли да предположиш, че скоростта на звука е по-висока в метала, отколкото във въздуха? — попита Джексън.

— О, звукът минава през тялото на самолета.

— Разбира се, шумът на двигателя, шумът на горивните помпи, разни други неща.

— Окей. — Райън приключи с въпроса.

— Не ти хареса, нали? — Отношението на приятеля му към летенето забавляваше Роби.

— Защо всички се заяждат с мен за това? — вдигна поглед към тавана Райън.

— Защото е смешно, Джек. Ти си последният жив човек на света, който се бои да лети.

— Хей, Роб, аз го правя, пали? Качвам се, връзвам се с коланите и летя.

— Зная. Извинявай — омекна Джексън. — Просто е толкова лесно да те дразня заради това — за какво са приятелите? Ти направи едно добро, Джек. Горди сме с теб. Но, за бога, внимавай. Тия героични глупости могат да те убият.

— Разбирам.

— Вярно ли е това за Кати? — попита Роби.

— Да. Докторът го потвърди същия ден, когато ми свалиха гипса.

— Браво, тате! Бих казал, че това заслужава по още едно малко. — Роби протегна чашката си и Джек му напя. — Изглежда, и бутилката предава богу дух.

— Мой ред е да купя следващата, нали?

— Толкова време мина, че не си спомням — призна Роби. — Но съм съгласен с теб.

— Значи отново си при самолетите?

— Следващия понеделник ще ме пуснат пак на „Томкат“ — отговори Джексън. — И към лятото отново ще работя това, за което ми плащат.

— Имаш ли заповед за разпределение?

— Да. Пред себе си виждаш бъдещия заместник-командир на VF-41. — Роби вдигна чашата си.

Райън разбра съкращението, което означаваше заместник-командир на изтребителна ескадрила 41.

— Това е много хубаво, Роб!