Нож от блянове

Влезлите гай-шайн смъкнаха качулките си и се подредиха безшумно покрай стените на шатрата, всичко девет мъже и три жени. Сред тях бе и Мейгдин. Лицето й беше мрачно още от деня, в който Терава я беше заварила в шатрата на Мъдрата. Каквото и да й беше направила Терава, Мейгдин казваше само, че иска да я убие. Ала понякога хлипаше насън.

Терава премълча това, което мислеше за обединяването на клановете, и каза само:

— Твърде много настроения има против оставането ни тук. Много главатари на септи всяка сутрин притискат червения диск в своите нар’баха. Съветвам те да се вслушаш в Мъдрите.

Нар’баха? Това май трябваше да означава „кутия с глупци“ или нещо такова. Но какво можеше да е? Байн и Чиад продължаваха да я учат на айилските нрави, когато намереха време, но не бяха споменавали за такова нещо. Мейгдин се спря до Лусара. Един строен кайри-енски благородник, Дойрманес, спря до Файле. Беше млад и доста хубавичък, но хапеше нервно устната си. Ако беше научил за клетвите за вярност, налагаше се да бъде убит. Беше сигурна, че е готов всеки миг да притича до Севанна.

— Оставаме тук — заяви ядосано Севанна, тръшна бокала си на килимите и виното се плисна. — Говоря от името на главатаря на клана и казах!

— Каза — кротко се съгласи Терава. — Бендуин, главатарят на септата Зелени блата, е получил разрешение да отиде до Руйдийн. Заминал е преди пет дни с двайсет от своите алгай’д’сисвай и четири Мъдри за свидетелки.

Едва след като новите гай-шайн застанаха до всеки от вече присъстващите, Файле и останалите вдигнаха качулките си и тръгнаха в колона към изхода, сбрали халатите си над коленете.

— Той се стреми да ме измести, а дори не съм уведомена?

— Не теб, Севанна. Куладин. Като негова вдовица ти говориш от името на главатаря на клана, докато новият главатар се върне от Руйдийн — но не си главатарят на клана.

Файле спря отвън под студения ситен и сив утринен дъжд и спусналото се платнище прекъсна отговора на Севанна. Какво все пак ставаше между двете жени? Понякога, като тази сутрин, изглеждаха про-тивнички, но в други моменти приличаха по-скоро на изпитващи взаимна неприязън заговорнички, обвързани с нещо, което не дава покой и на двете. Или навярно самият факт, че са обвързани, не им даваше покой. Е, и да можеше да го разбере, това едва ли щеше да й помогне за бягството, тъй че всъщност беше без значение. Но загадката я глождеше.

Пред шатрата плътно една до друга стояха шест Деви, с провисна-ли на гърдите була. Късите им копия бяха затъкнати в коланите, държащи калъфите на лъковете на гърбовете им. Байн и Чиад гледаха с презрение Севанна затова, че използва Деви на копието за своя почетна стража, при все че никога не е била Дева, както и защото винаги държеше шатрата й да се охранява — Девите винаги бяха поне шест, денем и нощем. Двете също така гледаха с презрение и на Девите Шайдо затова, че го позволяват. Нито да си главатар на клан, нито да говориш от негово име даваше на човек толкова власт, колкото имаха повечето благородници. Пръстите на тези Деви мърдаха в бърз безмълвен разговор. Файле на няколко пъти улови знака за Кар-а-карн, но не и достатъчно от останалото, за да разбере какво си казват и дали е за ал-Тор, или за Куладин.