Контейнери на смъртта

— Дори с гейши?

— Че вие какво си мислите! Какъв ще е този ресторант на Акасака без гейши?

— Я виж ти… — Хирано поклати глава. — Гуляят с гейши, черпят се и обсъждат възстановяването на задължителната военна повинност… Скандално! Да, сетих се, само гейши ли прислужват на тези срещи? — попита неочаквано Хирано.

— Какво имате предвид?

— Не се ли случва да прислужват и хостес или артистки?

— О, разбира се! На кого каквото се харесва. На мен не ми се е налагало да се занимавам с подобни работи, но съм чувал, че административният отдел на компанията сключва специални договори със съответните заведения и когато е нужно, те изпращат жени. Но тези жени са малко, нали главното изискване към тях е да умеят да мълчат.

Очевидно е, че става дума за „Валпургия“ ИЛи за „Амарилис“, нали и Кейко намекваше за подобни срещи. Съвсем възможно е Мацуока да се е запознал с Мари на такава среща …

— А Мацуока? … И той ли е ходил на срещите, уреждани от „Кокубу“?

— Мисля, че да. Лично на мен не ми се е случвало да присъствувам, но много са ми разправяли. Още повече че тези срещи са много чести. По десетина месечно.

— Десет пъти на месец? Сто и двайсет банкета през годината?

— Е, не са само банкети… Но те са наистина чести.

— Тесните връзки на Кенсей Домото с „Кокубу“ не са тайна за никого, а неговото протеже Мацуока също ли е свързан с компанията? — Хирано най-после достигна до главното.

— А нима не знаете? — попита недоумяващо Мишима.

— Какво?

— Че синът на Мацуока е на служба в „Кокубу джукогьо“?

— Така ли?

— Не само синът му, но и зет му. И двамата са инженери. Чувал съм, че синът на Мацуока работи в секретната група по атомната енергия.

— В Техническото управление по атомна енергия?

— Точно там. Никой не знае с какво се занимават.

— А зет му?

— Не зная. Не съм се интересувал. Но мога да науча.

От разговора си с Тамекичи Мишима Хирано получи косвени улики, но неопровержими доказателства, че Мацуока е замесен в изчезването на Мари, нямаше. Единствената надежда беше в Кейко.

По някаква щастлива случайност тя се обади същата вечер и съобщи, че на другия ден заминава за Токуношима, щяла да придружава Домото.

— А какво стана с Мацуока — идва ли с вас?

— Опитах се да подпитам, но не излезе нищо. Всичко ще стане ясно на място.

— Бъдете внимателна — предупреди я Хирано. — Морското конче е необитаем остров сред океана.

— Не се безпокойте… Не бързам да споделя участта на Мари.

— Е, да, докато Домото и Мацуока са заедно, не ви заплашва нищо. И все пак предпазливостта не е излишна.

— Добре. Ако открия нещо подозрително, ще съобщя на вас или на Катаяма. Само ми кажете къде мога да ви намеря.

Но точно в този момент навярно някой бе влязъл в стаята и Кейко побърза да затвори телефона…